Сценарият за привидно наивният графолог Стефан Бенчев, който объркал пътя, "търсил гумаджия", търчал до храстите, докато неизвестни крадци обирали веществените доказателства, известни като "тефтерите на Златанов" от колата му, се опровергава напълно от досието му на служител на МВР и ДС.

Репортер на Faktor.bg прегледа архивно дело 71970 на Стефан Георгиев Бенчев, уволнил се с чин подполковник от Националната служба за защита на Конституцията (бившата Държавна сигурност) на 5 октомври 2009 година.

Бенчев е роден през 47 година в Ботевград и до 1968 година, когато е назначен с чин младши лейтенант в Софийското управление на МВР не е работил нищо друго.

През това време той работи в научно-технически отдел, където се занимава със събиране на доказателствен материал, извършва експертизи, включително графологически.

През 1969 година го изпращат във Висшата школа на МВР в Москва, където завършва право, а през 1972 година подава молба-рапорт да му бъде разрешено да се ожени за съветската гражданка валентина Яковлевна Дмитриева.

Няколко години по-късно, през 74/75 е редовен аспирант в Академята на МВР в Москва и малко по-късно идва първото му сериозно наказание. 

Официално то е за "Предупреждение за непълно служебно съответствие", а всъщност Бенчев, който не е взел изпитите си, "въпреки положените за него грижи", както пише в предложението му за наказание. 

Той "остава самоволно два месеца в Москва" и през 1980 година в служебното му дело е вписано наказанието, отменено една година по-късно.

На 4.10.1984 година със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Григор Шопов Стефан Бенчев е преместен и назначен на работа като инспектор в 7 отделение на VI управление на Държавна сигурност..

В кадровото му дело са отбелязани награди за това, че "при извършени масови проверки по почерк той е спомогнал за разкриването на анонимни автори, разпространяващи клеветнически материали в Силистренски, Михайловградски и Кърджалийски окръзи". 

По-късно, Бенчев отново е награден за дейността му по разкриване на "престъпната шпионска дейност на разобличен агент на турското разузнаване през 1985-78 година".

Това е и поводът Бенчев да бъде повишен в звание подполковник.

Въпреки това, той има няколко наказания свързани с "неотзоваване на бойна готовност" през 1981 година, строго мъмрене за пропускане и оставане на местопрестъплението на улики, но отново е награден през 1983 година за съдействие при залавянето на Йосиф Буреш, обвинен в множество кражби с взлом.

На 28 февруари 1990 година той е преназначен в новосъздадената Национална служба за защита на Конституцията, където работи до 2009 година.

В делото му фигурират и няколко характеристики-от специалисти и от негови началници, в които се споменава, че Бенчев не се отличава с високо ниво на организираност-нещо, което се потвърждава и от поведението му в случая с "тефтерите на Златанов".

Въпреки това, старателно подготвеният сценарии, за глуповатия, объркан човечец по никакъв начин не се припокрива със служебното дело и кариера на подполковника от запаса Бенчев и все повече се налага съмнението, че нито Бенчев е случайно избран за експерт по делото, нито случайно е извършил куп грешки, довели до изчезването на доказателствата.