Александър Йорданов

Народът ни го обичаше и му вярваше!  Докато бе жив той не допусна българи да гинат за чужди интереси. Спаси България и българските граждани от кървавата баня на Втората световна война. Но самият факт, че бе Негово Величество – Цар на българите, го правеше автоматично „враг” на Съветския съюз. Защото съветските болшевики бяха противници на монархията и затова техните български „другари”, за да им се подмажат, наричаха родината ни „монархо-фашистка”. 
Тезата, че Хитлер има интерес да убива българския цар  и респективно, че  Царят е отровен в Германия, не се потвърждава нито от факти, нито косвено. Нищо от действията на Германия, а и на България след „убийството”  не показва, че германската страна се е възползвала от ситуацията. Ако е вярна тезата, че цар Борис III е бил противник на изпращането на български войски на Източния фронт срещу СССР и затова е бил “отровен”,  то и след смъртта му такива войски не са изпратени.  
Затова пък е общоизвестно, че самата съветска власт „стартира” през 1918 г.  с избиването на руското царско семейство – цялото, заедно с децата. А това прави хипотезата, че убийството Н.В. Цар Борис III  е 

съветско дело, 

допустима за разглеждане по презумпция. Още повече, че при нея СССР извлича конкретни облаги.  Хвърляйки вината за убийството върху нацистка Германия  Кремъл получава простор за действие, „развързани ръце”. И  само година по-късно окупира страната ни. 
Можем да приемем, че Съветите са постъпили "милосърдно". Те убиват само Царя и някои от неговите сътрудници, убиват и верните му български политици и държавници,  но оставят жива фамилията му. Може би затова днес 

синът смята руснаците за милосърдни хора

 и е голям фен на развитието на българо-руските отношения.  Убийството на Цар Борис III  е логично, ако изобщо така може да се говори за убийство,  от гледна точка на това, което се случва след него. При жив български монарх  трудно би минал превратът на 9 септември 1944 г.  Не е ясно как би реагирал Царят на съветската инвазия.  Защото, колкото и той да е бил миролоюбив, толкова е бил и решителен, когато е необходимо да се защитава държавата ни. И го е доказвал. А и прогонването му в чужбина не е решение, защото  автоматично го прави  силен и авторитетен център на антикомунистическата съпротива. Изобщо, при жив Цар няма как България да стане  така бързо и „успешно”, "народна република" . Защото народът ни го е обичал и със сигурност е щял да го защити. А Цар и "народна република"  заедно не вървят, нали? 
Смъртта на Цар Борис III продължава да е

 мистерия

 Но е факт, че след нея за протежетата на съветската политика у нас остана по-лесното –  да избият и репресират политическият, военен, духовен, стопански, културен и научен елит на България. И те извършват това с  нечувана жестокост, за което тяхното управление ще остане и на дело, и по закон, като „престъпно управление”.  България бе почернена завинаги, разделена на палачи и жертви, а десетки хиляди български младежи загинаха през 1944-1945 г. в безсмисленото участие на българската армия в услуга на съветската армия.  В страната бе установена диктатура, тоталитарен режим. Българинът бе превърнат в обслужващ персонал на комунистическата върхушка. България бе изолирана за близо половин век от нормалния свят. Съветите постигнаха своята цел. Каква огромна национална трагедия!  
И сега, когато гледам наследниците на убийците да се кипрят като политици, бизнесмени, журналисти,  не мога да сдържа негодуванието си.  А това, че синът на Цар Борис III се прегърна с  тях  и дори управлява заедно с тях, е една от 

най-позорните страници в новата ни история

  Като набожен човек Симеон Сакскобургготски отлично знае, че няма помирение без покаяние. А той се помири с комунистите без те да са се покаяли. Не съм аз този, който ще каже дали това е грях или не. Но аз го мисля като грях. Затова и жестоката тайна за смъртта на неговия баща, достойният български цар Борис III,  продължава да виси със страшна сила върху националната ни съдба. Възможно е истината да е в съветските архиви. Харалд Занднер, най-добрият биограф на Хитлер, е категоричен: „ Легендата, че Хитлер е искал да убие цар Борис III и е поръчал да го отровят, не е вярна. Той по-вероятно е убит по поръчка на Съветския съюз.” 
За истината не е важно къде се намира, кой ще я произнесе. Важна е тя самата.  Важно е, че на 28 август 1943 г. България загуби своя обичан Цар и оттогава до днес руска  мрежа е оплела страната ни – кога видимо, кога невидимо. А докато е бил жив Царят не е било така. И синът, Симеон, отлично знае това. Но нима и той не участваше в изплитането на тази мрежа? Но спирам. Българино, разкъсай мрежата!