Николай Кънчев
О, сгушени птици, под ключ си държите крилата
над свойто безкрило житейско море, но ще литнем
към ново изкуство,
към ново изкуство,
към ново
изкуство, подобно на люлка неземна, в която
извечното земно въртене престава да друса.
Не питайте има ли предисторически дати,
щом щеше и следисторически дати да няма
към края когато,
към края когато,
към края
когато видяхме с отключени погледи вече
как Белият кит се размина с Пияният кораб.
И вече сърцата ни бият отбой на морето,
мълвата лети от вълна на вълна върху бездна
към ново звучене,
към ново звучене,
към ново
звучене на всичките трепети земни, в които
дори земетресът е станал от нулева степен!


Коментари (0)