Това казва в интервю за БГНЕС посланикът на Германия у нас Матеас Кьопфнер. Преди време негово интервю бе цензорирано в едно от изданията на бизнесмена Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Това стана повод за ответната реакция на дипломата, който изказа своите притеснения за липсата на свободни и независими медии в България и превръщането на повечето от тях в посредници на корпоративни интереси. 

Германският дипломат отбелязва положителния факт, че в България развитието на гражданско общество в последно време е все по-динамично и българите не се страхуват да надигне глас в много оспорвани дебати. А силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация. Всеки един дефицит в тези области обаче отслабва демокрацията, категоричен е Матиас Хьопфнер.

Дипломатът се опитва да не отдава особено голямо значението на факта, че е бил цензуриран от един български вестник и казва, че за него това е затворена.

“За моите 3,5 години като посланик в София това е единичен случай, на който не бих искал да отдавам прекалено голямо значение. В структурно отношение обаче наистина се забелязват сериозни дефицити в българския медиен ландшафт. Това бе установено от различни изследвания, особено открояващо се от тях е изследването на “Репортери без граници”, които в годишната си ранглиста за свобода на медиите за пореден път понижиха мястото на България. И ако малко преди присъединяването на България към ЕС (през 2007 г. - бел. ред.) тя беше поставена на 35-то място, сега страната е на 80-то място в тази класация. Европейската комисия също се обърна чрез писмо на еврокомисар Нели Крус към българското правителство по този въпрос. Някои мои колеги, посланички и посланици, също взеха отношение. Следователно очевидно не става дума само за мнението на германския посланик. Ако трябва да обобщя, ми се струва, че на преден план стои въпросът за прозрачността и концентрацията на структурите на собственост на медиите в страната, както и индикациите за автоцензура на журналисти и много купени публикации. Така че със сигурност не съществува една единствена мярка, която би могла да реши всичко това. В повечето държави с независима, многопластова преса има комбинация от законова регулация и саморегулация на медиите.”, коментира първия дипломат на Германия у нас.

По думите му в неговата страна има добър опит с резервирано държавно регулиране, което се ограничава само върху централните параметри на осигуряването свободата на медиите, то задава рамката. А акцентът е поставен върху саморегулацията на медиите. Германските политически фондации в София работят от доста време съвместно със своите български партньори и се опитват да предложат примери за деликатна законова регулация. Но е особено важно да има и силно изразена професионална етика и морал, и ясни стандарти за качеството на журналистите, чието спазване да се контролира от ефективна институция за саморегулация. Без такива общовалидни правила медиите не могат да изпълняват пълноценно своята важна функция за демокрацията като т. нар. Четвърта власт, категоричен е Хьопфнер.

На въпроса как би коментирал предупреждението на известния германски социолог Клаус Офе за опасност от възраждане на авторитаризма в някои страни от Източна и Южна Европа, включително в България, дипломатът отговаря така: “След политическите промени през 1990 г. България преживя наистина тежък период, тъй като никак не е лесно да се преработи цялото наследство на комунистическото минало и дълго време след това просъществува силна приемственост на стария елит. Ние самите с обединението на Германия преживяхме това. Видяхме колко големи усилия са необходими за преодоляването на миналото. Но поради икономическата мощ, институционалната стабилност и гражданското общество на федералната република ние бяхме в сравнително по-добра изходна позиция. Обстоятелството, че българското гражданско общество все още е относително слабо развито, слабо активно, се отразява особено неблагоприятно на развитието като цяло. Въпреки началните трудности обаче България за радост можа да изгради функционираща парламентарна демокрация. Но демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности...”