Министърът на отбраната Николай Ненчев е бил подслушван в хода на разследване. Той е обвиняем като подбудител на престъпление заради договора с Полша за ремонт на военните изтребители МИГ. Това става ясно от открито писмо на Ненчев до главния прокурор Сотир Цацаров.

Министърът в оставка задава на Цацаров шест въпроса. Според Ненчев отговорите им са от съществено значение за функционирането на демокрацията и за обществото". Министърът, който от материалите на разследването е научил, че спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, изразява безпокойство, че подслушвалите го са научили секретна информация. Тъй като Ненчев е на мнение, че "публични институции системно пренебрегват националната сигурност", той настоява за гаранции срещу злоупотреби с данни и факти, научени чрез подслушване, така че те да не могат да достигнат до трети страни.

"Необоснованото подслушване на висши държавници е практика на едно отречено от българското общество тоталитарно минало, в което за осъществяване на политическа репресия бяха впрегнати всички ресурси на тоталитаризма, включително и българският съд и прокуратура. Затова и доверието в тези институции е толкова ниско", пише Ненчев.

"Липсата на информация и разнопосочните политически интереси, както и системното пренебрегване на националната сигурност от някои публични институции ми дават основание да задам моите въпроси", аргументира се той.

Ето пълния текст на откритото писмо:

ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Изхождайки от декларираните от Вас принципи за законосъобразност в действията на прокуратурата и спазване на принципите за функциониране на правовата държава намирам за необходимо публично да задам няколко важни въпроса. Аз лично, в качеството си на обвиняем по досъдебно производство 19/2016 г. на Военно-окръжна прокуратура не съм получил тези отговори до сега. Отговорите на тези въпроси, според мен са от съществено значение за функционирането на демокрацията и за обществото.

В постановлението за привличането ми на обвиняем като "подбудител" за престъпление по чл. 282 от НК, извършено от мой подчинен изрично е написано правото ми по чл. 55 от НПК "да се запозная с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства".

Ето моите конкретни въпроси:

1. Използвани, прилагани и разрешавани ли са в досъдебното производство специални разузнавателни средства спрямо мен в качеството ми на министър на отбраната на Република България?

2. Кой и на какво основание по закон и за какъв период е наредил това?

3. Лицата, които са реализирали тези специални разузнавателни средства имат ли съответното ниво за достъп до класифицирана информация, включително информация на НАТО, която като министър на отбраната получавам ежедневно и е с най-висока степен на класификация в страната и в Алианса?

4. Къде е отивала информацията, която ежеседмично ми се докладва от служби "Военна информация" и "Военна полиция", от националния команден пункт на БА, от компетентните органи в МО и щаба на отбраната? Теми, засягащи стратегическото и оперативното планиране, свързани с националната сигурност и сигурността на НАТО и които са обсъждани в мои разговори с министри на отбраната на съюзни страни, военни аташета на приятелски страни, членки на ЕС и НАТО.

5. Кой гарантира опазването на тайната, в случая от значение за националната и съюзната сигурност?

6. Гарантирана ли е сигурността на тази информация и спазен ли е основният принцип на Закона за защита на класифицираната информация "необходимост да се знае"?

Такава информация няма нищо общо с повдигнатото обвинение, но би била изключително опасна при използването и за политически преследвания и пробиви в националната сигурност. Може ли вие или някой друг

компетентен орган да гарантирате на мен и българското общество, че някой няма да злоупотреби с данни и факти, станали му известни по този начин и те да достигнат до трети страни?

Г-н Цацаров, мисля че Вие дължите тези отговори на българските граждани. Необоснованото подслушване на висши държавници е практика на едно отречено от българското общество тоталитарно минало, в което за осъществяване на политическа репресия бяха впрегнати всички ресурси на тоталитаризма, включително и българският съд и прокуратура. Затова и доверието в тези институции е толкова ниско.

Липсата на информация и разнопосочните политически интереси, както и системното пренебрегване на националната сигурност от някои публични институции ми дават основание да задам моите въпроси.