Червената депутатка Нона Йотова, представяща се и като певица и актриса, но с претенции да бъде културен министър в правителството на Нинова, демонстрира патологична историческа неграмотност. За музата на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, 10-ти ноември 1989 г. явно все още не е дошъл, а депутатката продължава да живее с митовете и фалшификациите на „развития” социализъм.

Като член на парламентарната комисия по „Култура и медии” Нона Йотова се противопоставила на идеята бул. „Георги Димитров” в Чирпан да бъде преименуван на  името на големия художник-модернист „Никола Манев”, който е роден в града на Яворов. Самата червена депутатка се похвали за „геройството” си с пост във фейсбук:
„Вчера имах интересна случка в комисията по Култура и Медии. Писмо от общински съветници от Чирпан, с идея булевард Георги Димитров да бъде преименуван на Никола Манев. Като в писмото пишеше, че те не искат да има идеологизиране на случая! Изказах мнението си, как въпреки уважението ми към таланта на Никола Манев, няма как да не се идеологизира проблема. Става дума за Георги Димитров. Една от най-значимите фигури в световната история! Споменах, че това е пореден случай на подмяна на историята. Защото, както е и мало народен съд, е имало фашизъм и Георги Димитров е един от най-изявените борци срещу фашизма в световен мащаб. Казах също, че съгласно Конституцията на България, Парламента, народните представители и комисията по културата не могат да взимат отношение по въпроси на общинските съвети на градовете. Радвам се, че беше обърнато внимание на думите ми и не се стигна до гласуване, което щеше да е незаконно и председателя на комисията Вежди Рашидов нареди да не се праща писмо, подкрепящо идеята. Сега разбирам, че гражданите на Чирпан не подкрепят тази идея! Така, че, дами и годпода общински съветници от Чирпан, постъпката ви е меко казано недостойна!”

Ако се абстрахираме от писмената култура на видния член на комисията по „Култура и медии”, няма как всеки читател да не изтръпне пред

историческата неграмотност на Йотова

Абсурдно е след 30 години демокрация да се води изобщо дебат „за” и „против” личността на Георги Димитров. Имената на улици, булеварди, площади, паметници и обществени сгради, свързани с неговото име, отдавна трябваше да са останали в позорното ни минало. Червената депутатка обаче се оказа още един парламентарен поддръжник на антибългарския Народен съд, който наследниците на кървавите комунисти оправдават единствено с измисления у нас  фашизъм. Българската история отдавна е единодушна, че фашизъм у нас е нямало, а точно нашите комунисти до 1941 година са най-големи последователи и радетели на дружбата и приятелството между Хитлер и Сталин. На Йотова тези подробности явно не са известни. Тя сигурно не е и чувала, че българският парламент отдавна със закон е признал комунизма за престъпен. Депутатката твърди, че Георги Димитров е една от най-значимите фигури в световната история, но нека да даде поне един пример – къде в световните истории алкохоликът Георги Димитров, известен като Тарабата, се изучава като световна личност. Дори руснаците са го изхвърлили от книгите си. Името му може да е останало само в идеологическата пропагандна литература на Виетнам, Куба и социалистическа Венесуела.

Точно върху името на тази „световна личност” тегнат един от най-зловещите престъпления от най-новата ни история – подпалването на братоубийственото Септемврийско въстание, непростимия грях за създаването на измислената македонска нация и откъсването й от България, лични указания за избиването без съд и присъда на хиляди невинни българи, след окупацията на страната от Червената армия и т.н. и т.н. престъпления на безродника – съветски гражданин.

Както казва журналистът и родолюбец Даниела Горчева: „Невежеството, глупостта и непознаването на българската история не са нещо, с което човек може да се перчи, пък било то и във Фейсбук”. Писала го е специално по повод на излиянията на червената другарка. Тревожното в случая е, че става дума за мирогледа на български депутат – такива идеологически вкаменелости нямаше в редовете на червените депутати дори и в първите години след падането на режима на Тодор Живков. Но подобно идеологическо израстване вероятно е обяснимо, когато си дълговечна муза на най-младия комунист в пернишка област. За винкела няма прегради!