Парламентът прие на първо четене промени в Закона за държавната собственост, които осигуряват бързо отчуждаване на имоти при строителство на пътища, магистрали и метро.

Законопроектът бе приет днес с общо 150 гласа "за", 3 "против" и 41 въздържали се, предаде БГНЕС. За поправките гласуваха ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС, БДЦ и АБВ. ПФ се въздържаха при гласуването. От БСП двама бяха против, а останалите гласували бяха "въздържали се". От БДЦ един беше против.

Вносител на поправките бе служебното правителство на Георги Близнашки, а миналата седмица в комисия министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова защити промените.

Според предложените промени отчуждаването на частни имоти ще влиза в сила и имотът ще се смята за отчужден, когато актът за това не е обжалван и определеното в него парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица, предаде БНР.

При липса на посочена сметка парите ще се превеждат по сметка на областния управител.

Предвижда се възможност при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.

Това ще се допуска при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и превеждане на определеното в акта за отчуждаване обезщетение на правоимащите лица.

По досега действащото законодателство актът на обжалване спираше изпълнението на процедурата по отчуждаване.

С новите промени началото на съдебния спор няма да спира отчуждаването, а собственикът на имота ще може да оспори размера на определеното обезщетение и да иска присъждане на обезщетение в по-висок размер.

Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът ще изплаща на собственика разликата, заедно със законните лихви върху нея.

Филип Попов (БСП) посочи, че допуснато предварително изпълнение преди влизането в сила на администартивния акт не е в съответствие с Конституцията.

Според него трябват не промени в закона, а по-добра работа на инвеститорите.

'Съкращаването на времето в тези процедури не трябва да е за сметка на публичността в процеса", каза Попов и обясни, че е променен начинът на уведомяване на заинтересованите лица и отпада обявяването в Държавен вестник, цитира го БТА.

Мая Манолова от БСП допълни, че ако не тяхната парламентарна група, то други субекти могат да атакуват този закон пред КС.

Цветомир Михов (ГЕРБ) отвърна, че не може с години да се спират големи инфраструктурни проекти, заради интереси на лица, които изкупуват земи и опитват да печелят от тях.

Радан Кънев от РБ пък заяви, че ще подкрепят на първо четене законопроекта, като отбеляза, че това не е било лесно решение. Според него безспорна е необходимостта от ускоряване на процеса на отчуждаване.

От правна страна предложеният механизъм е най-чистият, каза Кънев и допълни, че е проблемна икономическата му страна.

"Създава се реална опасност недобросъвестни хора да "изтискат" бюджета с огромни суми за пропуснати ползи", посочи той.

РБ ще предложат да се въведе някаква форма на обща банкова гаранция от страна на инвеститора за всички обезщетения.

Кънев призова да се избегнат спорните моменти при второто гласуване.

Лидерът на ДПС Лютви Местан отбеляза, че след приемането на този закон изпълнението на националните проекти няма да спре и така се елиминира рискът България да губи огромни средства, включително и от еврофондовете.

Той посочи, че са спазени и правата на гражданите, които ще получат своето обезщетение.

"Ние от ДПС ще настояваме частния интерес да бъде защитен още по един начин, чрез въвеждане на изрични задължения за администрацията за уведомяване на собствениците за отчуждителните процедури", обясни той.

Според него такива промени трябва да бъдат направени между първо и второ четене.