"В България на субсидиите се гледа като на награда, която зависи единствено от изборния резултат", заяви пред БНР Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда. По думите му липсват последващи критерии за отпускането на средствата, което създава негативни предпоставки. Също не се посочва за какво точно партиите могат да използват тези пари, посочи той и добави: 

„Това създава проблеми. Например вливането на пари в нови политически проекти и формално участие на изборите, за да се мине бариерата от 1%, понякога и с купуване на гласове, които се превръщат в инвестиция за получаването на един дългогодишен доход, без извършването на каквато и да е последваща дейност“.

Сериозен проблем е и липсата на стандарти за планиране и разходване на субсидията, смята Лазаров. Като друг проблем той посочи липсата на дефиниция в законодателството за т.нар. "други, присъщи за дейността на партиите разходи", а те представляват едно от основните пера в партийните разходи пред Сметната палата:

„Традиционно те са около или над 30% от всички разходи на големите парламентарно представени групи. Нашият опит показва, че в това перо понякога влизат екскурзии до екзотични дестинации, подаръци, допълнително заплащане“.

Ясен Лазаров прогнозира, че партийната субсидия няма да стане 1 лев. Според него намаляване на субсидията с около 40% би било реалистично.

„Гласовете на толкова много избиратели на референдума не трябва да се пренебрегват. Политическите партии разполагаха с период от близо 3 години, за да организират и проведат един сериозен обществен, експертен, политически дебат не само за размера на субсидията, но и за модела на партийното финансиране в България като цяло. Виждаме, че това сякаш не се случи. Въпросът за партийните субсидии се повдига сякаш предизборно. Новите законопроекти от последните седмици се случват точно в такъв период преди местните избори“, добави той.

Според него самото намаляване на субсидията не може автоматично да разреши съществуващите дефицити пред функционирането на партиите:

„Наред с промяната на размера, трябва внимателно да се обсъжда и реформира самият начин, по който партийните финанси се управляват“.