Тъжно е, но е традиционно. В България, която винаги е била страна с две политически лица, всеки политически фактор, всяко политическо явление, се раздвоява, поляризира.Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ политологът Огнян Минчев.

В този случай възможността да издигнем кандидат за генерален секретар на ООН също се поляризира по един начин, който беше отигран оперативно по недобър модел. Това, разбира се, доведе до безкрайни възможности за спекулации на всяка от страните как, ако не е била другата страна, България е щяла да има генерален секретар на ООН. Дали това е така, или не, бихме могли да коментираме, но преди това трябва да кажем, че от тук нататък дебатът е изцяло в рамките на вътрешната политика и ще става през следващите дни във все по-голямо кресчендо поради обстоятелството, че се намираме в предизборна кампания.

Винаги, когато има поляризирана позиция у нас, всяка от страните трудно подбира средствата си и липсват механизми за вземане на решения в полето на националния консенсус, изтъкна Минчев, който допълни, че зад издигането на двете български кандидатури за генерален секретар на ООН са стояли две различни лобита, но промяната на кандидатурата е станала твърде късно и без достатъчно запознаване с реалните обстоятелства, свързани с този избор.

Като дипломатически факт изборът е свършен факт и едва ли може да предизвиква „особени страсти“ в международен план, но във вътрешнополитически те тепърва ще се разрастват, допълни политологът.