Европейската комисия одобри днес останалите две оперативни програми за България — „Региони в растеж“ и „Околна среда“. С това решение и 7-те оперативни програми на България за периода 2014 - 2020 година, чиято обща стойност за финансиране по политиката на сближаване на ЕС възлиза на над 15 млрд.лв., вече са приети. Това обяви еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу на съвместен брифинг в Министерския съвет с министър–председателят Бойко Борисов.

„Радвам се, че с приемането на последните две от програмите България е поела в правилната посока за извличането на максимална полза от реалните възможности, които политиката на сближаване на ЕС може да предложи на страната и нейните граждани. 

Инвестициите за периода 2014 - 2020 г. са насочени към ключови области, в които има най-голяма вероятност да се създадат работни места и да се повлияе максимално върху подобряването на живота на обикновените хора: подкрепа за малкия бизнес, създаване на система за научни изследвания и иновации в България; подпомагане на младите хора да изградят бъдещето си, както и подкрепа за основната инфраструктура и жизненоважните транспортни връзки. Освен това те са ориентирани към енергийната ефективност, опазването на околната ни среда, справянето със социалното приобщаване, здравеопазването и образованието“, отбеляза еврокомисар Корина Крецу.

Тя уточни, че сега най-важното е тези нови програми да бъдат изпълнени ефикасно и навреме. „Впечатлена съм от работата на българските власти за програмен период 2007-2013 г. Това е съвместно усилие и вече наблюдаваме резултати, тъй като вече усвояването на еврофондовете е над 75%. Вижда се, че дават резултати тези съвместни усилия, тъй като преди 6 месеца нивото на усвояване за предишния програмен период беше около 60%. Успяхте да избегнете риска от връщане на средства на стойност 250 млн. евро., но все още остава 1 млрд. и 800 хиляди до края на програмния период, но съм уверена, че на базата на решителността си ще направите всичко по силите си. Аз съм тук, за да ви подкрепям", увери още еврокомисарят.

„Бих искала да благодаря на комисар Крецу за изключителната ангажираност в процеса на подготовка и съгласуване на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Насоките, препоръките и съдействието, които получихме от нейния екип помогнаха много за това тази програма да е един изключително качествен документ, който ще играе огромна роля за устойчивото и балансирано регионално развитие до 2023 г.“, коментира министър Лиляна Павлова. Тя посочи, че ще разчитаме на нашите европейски партньори и за ефективното изпълнение на оперативна програма, която ще допринесе за сближаване на българските с по-развитите региони в ЕС. Министър Павлова изрази увереността си в успеха на програмата, защото въпреки късния старт, в подготвителния период бяха завършени всички ключови стратегии, които са предпоставка за финансиране, подготвени са голяма част от проектите, както и насоките за кандидатстване по основни схеми.

Министърът напомни, че пътят през който преминахме, за да стигнем до днешния ден, е бил труден, дълъг и изпълнен с препятствия. „Подготовката на тази програма ни отне три години и затова допринесоха както вътрешни, така и външни фактори. Основната причина за трудностите, които срещнахме обаче е същевременно и ключът, който ще доведе до много по-значими, видими и устойчиви резултати от нейното изпълнение“, отбеляза тя. Павлова бе категорична, че програмата предлага революционни за България подходи за изпълнение, които са добре обмислени, оценени, които се основават на научените уроци и целят да преустановят грешки допускани в миналото.

Разликите спрямо предходния период са много и значителни. Същевременно са запазени и надградени добрите примери и практики. „В началото на членството ни в Европейския съюз, беше изключително важно да мобилизираме бенефициентите и да активизираме нашите общини в подготовката на качествени проекти. Конкурентният подход и съревнованието между отделните бенефициенти доведе до бързо изграждане на капацитет и системи за подготовка и управление на проекти, натрупване на опит, подготовка на качествени проекти. Този подход обаче имаше и не дотам положителни резултати, свързани с неравномерно развитие на българската територия, продължаващо изоставане на определени региони като Северозападния и Северния централен район, некоординирани инвестиции, които подпомагат регионите, но въпреки това не могат да преодолеят значителното им изоставане“, заяви регионалният министър. Тя отбеляза, че новата оперативна програма предлага нов подход за развитие, който се основава на стратегическото планиране на местно и национално ниво, по-голям фокус на инвестициите, интегрираност и по-добра координация.

„Програмата реално ще подкрепи реформите в няколко сектора, а именно – регионално развитие, образование, здравеопазване и социална политика. Същевременно програмата е ориентирана към създаване на растеж и заетост в регионите, чрез мерките за градско развитие, регионален туризъм и новите финансови инструменти. Оперативната програма подкрепя полицентричното развитие на българската територия, което ще доведе до овладяване на негативните миграционни и демографски тенденция, следствие от засилената миграция към София и големите градове, водеща до обезлюдяване на големи части от България“, уточни министърът.

Средствата по програмата „Региони в растеж“ са на стойност 2,6 милиарда лева и са финансирани от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 3 милиарда лв. Програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия в страната. Тя ще допринесе за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване. По-голямата част от инвестициите ще бъдат насочени към подобряването на ежедневието на живущите в българските градове и техните околности.

Пряка роля в управлението на средствата от ЕС ще имат 39 градски центъра в България. От изключително значение ще бъде наличието на ефикасна администрация, която получава подкрепа. Дейността на центровете ще бъде насочена към устойчивото градско развитие, нисковъглеродната икономика, енергийната ефективност на сградите, интегрирания градски транспорт, социалната и образователната инфраструктура и туризма.