Депутатите от управляващата партия ГЕРБ ще подкрепят въвеждането на минимални национални изисквания за придобиване на научна степен и за заемане на академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор". Това обяви шефът на парламентарната комисия по образованието Милена Дамянова (ГЕРБ) пред представители на академичните среди, които участваха в кръгла маса за висшето образование в парламента днес. 

Минималните национални изисквания, които се определят като минимални числови стойности по дадени показатели, са записани в проект за промени в закона за развитието на академичния състав, който е внесен от Министерския съвет и след множество отлагания ще бъде разгледан на второ четене в ресорната комисия утре. Миналата сряда гласуването по тях бе отложено заради критики от страна на университетската общност и опозицията, че числовите стойности са неясни.

Текстовете, които ГЕРБ възнамерява да подкрепи, предвиждат два вида показатели - едните отразяват научните, а другите - академичните постижения. В първите влиза научната литература - брой авторски монографии, брой статии, брой глави в книги, брой цитати и др. А във вторите - брой защитили докторанти, брой нови лекционни курсове, брой разработени нови серии от упражнения и др. Предвижда се минималните критерии за всяка научна област да бъдат утвърдени чрез правилник към закона, а висшите учебни заведения да бъдат свободни да добавят още изисквания. Според депутати от опозицията обаче няма как законопроеектът да бъде гласуван, без да е ясно какво ще пише в правилника.

Освен проекта на правителството има още два законопроекта за промени в закона за развитието на академичния състав, които предвиждат общи правила за придобиване на научна степен и за заемане на академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" - на Патриотичния фронт и на "Атака". Според БСП има необходимост от подобни критерии, но те трябва да са ясни още в самия закон, а прилагането им - да бъде разписано много внимателно.

Друг спорен текст, по който депутатите ще вземат решение утре, е дали званията да се присъждат от научно жури или от комисия.

След закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. университетите получиха автономност сами да запишат процедурите за хабилитиране. Така за три години в българските висши учебни заведения са хабилитирани общо 1139 професори и над 1300 доценти.