С пълно единодушие от 12 гласа „за" Комисията по външна политика прие Законопроекта за ратифициране на Споразумението за поддържане на гарнизон (GSA) между България, представяна от Министерството на отбраната, и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили в Европа (SHAPE), станало известно като „базата на НАТО" у нас.

Припомняме, Комуникационно-информационната система или т.нар. модул на НАТО ще бъде разположен в Горна Малина край София. Решението за неговото изграждане е взето през май 2011 година.

Модулите ще могат да се използват предимно за националните ни нужди, увери съветникът на министъра на отбраната генерал-лейтенант от запаса Атанас Запрянов, който представи проектозакона по време на редовното заседание на парламентарната комисия. Поддръжката на оборудването и инфраструктурата се разпределя между българската страна и НАТО. Издръжките на личния състав са национална отговорност, което означава, че разходите по този показател ще бъдат поети от България. Личният състав се състои от 2 офицери и 55 сержанти и войници.

Запрянов увери, че модулът няма никакво отношение към събитията в Украйна. „Не трябва да се прави политическа връзка между сегашното положение в Украйна и решението за изграждането му", подчерта той. Още през 2009 г. Военният комитет на НАТО и впоследствие Северноатлантическият съвет са взели решение в България да бъде сформиран национален мобилен комуникационен модул. Изграждането на нужната инфраструктура за модула е проект по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността.

Две дати, посочени в документа, смутиха бившия външен министър Кристиан Вигенин, който в момента е член на външната комисия. В единствения член е записано, че споразумението е подписано на 16 юли и 28 август 2014 г. в Монс, Белгия. Бившият дипломат номер 1 поиска да знае каква е причината за това. Запрянов обаче не можа да даде отговор на въпроса на Вигенин, поради което депутатът поиска до влизането на проектозакона в парламента, да бъде уведомен за подробностите.

Зам.-председателят на Външната комисия Пламен Манушев също демонстрира увереност, че няма насоченост спрямо друга държава. „Ще го използваме за наши национални цели предимно, а когато НАТО има нужда, също ще може да го използва", коментира той.