„Има разколебаване в демокрацията, няма укрепване. Това се дължи на факта, че в цял свят все повече на мода са популистки и авторитарни, а не демократични модели на управление. Има алтернативни интерпретации за това как трябва да живеят обществата. По-лошата новина е, че ако има разколебаване в света, то е най-отчетливо в Източна Европа или в Северна Азия. А на този фон ние изглеждаме още по-разколебани“. Това каза пред БНР Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“ по повод сравнителното изследване на агенцията, направено в 60 страни през 2005 и през 2015 година.

Според огласените днес резултати 76% от хората в света вярват, че демокрацията може и да не е съвършена, но е най-добрата форма на управление (79% преди десет години). В България този процент е 52, несъгласните с това са 32%, а останалите се колебаят. Преди десетилетие процентът на съгласните с тази теза у нас е бил 60%.

Според Симеонов данните от това проучване будят тревога:

„Демокрацията не е автоматична, тя трябва да се поддържа. Бих се замислил за няколко обстоятелства, които правят нашият случай по-различен. Правовата традиция тук не е толкова дълбока. Въпросът е колко време реално сме били правова държава. Когато казваме демокрация, нямаме предвид това, което имат много народи в Западна Европа, защото при нас демокрацията беше идеологизирана, беше лозунг, дълго време беше част от ежедневието ни, силно наелектризирана от политически страсти. Когато кажем демокрация, у нас имаме предвид конкретен период, свързан преди всичко с лоши събития. Няма как едно застаряващо общество да е бодро, да е особено жизнено в своите отговори“.

Симеонов подчерта, че „политическата прослойка трябва да убеди общество, че демократичното управление е изпълнено със смисъл, че институциите работят, че правовият ред работи“.

„Тази прослойка е тази, която трябва да създаде качество на демокрацията и да убеди хората в това. Хората не са виновни, че са разколебани в мнението си“.

Симеонов очерта един от проблемите, свързан с демокрацията:

„Постоянният уклон да идва някой нов, да не понасяме старите, закърнява рефлексът, когато едно управление не ти харесва, да потърсиш опозиционните опции. В България сякаш не харесваме опозиционните опции и искаме някой нов да дойде, съвсем нов, и ако може да промени системата, малко повече лична отговорност да има. И в световен мащаб основният сблъсък отдавна не е ляво – дясно, а консервативно – либерално. Този сблъсък в определени моменти звучи като свобода – несвобода. Западният свят влиза в нов етап. Обществата търсят нови агенти на представителство – дали ще са социални мрежи, дали ще са лобистки движения, дали ще са масови протести. Обществата искат нов тип представители“.

По думите на Първан Симеонов, когато не идва месията, няма друга рецепта, освен постоянен граждански натиск:

„Трябва да свикнем, че бързи решения няма. Трябва да има партии, да се освежава системата, но гражданският натиск да е постоянен. Промените стават не като променяме процедурата или правилата, а когато спазваме тези правила, когато работим по-усърдно, когато изискваме повече. По-правилно е институциите да са силни, а не лидерите да са силни“.