В храм-паметника "Св. Ал. Невски“ започна тържествената света Литургия по повод 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия. По този повод в катедралния храм пристигна и българският патриарх Неофит, съобщава Канал3.

Охридската Архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква, подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия през 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия.

Създадена е като българска веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II "Българоубиец" и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери.

По повод 1000 г. Българска Охридска Архиепископия и желанието на Македонската православна църква БПЦ да стане нейна църква-майка, Светият синод обяви в Патриаршеско и синодално послание: "Ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония."
 
В посланието се обръща внимание на казуса с Македонската православна църква, който предизвиква оправдан интерес в България. "През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви", пояснява БПЦ.
 
"Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничния статут на Църквата в днешна Македония.
 
Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос", пише още в посланието.
 
"Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.
 
Същевременно, във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство – тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни Църква, се казва в Патриаршеското и синодално послание, което е подписано от Партриарх Неофит и всички и митрополити.
 
В документа се припомня, че "историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав".
 
"Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 г. – в тъжната година на изгубването на българската държавна самостоятелност, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. – седем столетия и половина след своето учредяване.
 
Този е бил начинът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището „българоубиец”, е желаел да съхрани сред нашите предци паметта за тяхното славно и героично минало като Църква и като държава, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската юрисдикция:
 
"Постановяваме – четем във втората от тези грамоти – щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи… Защото, дори и да станахме владетел на тази страна (т. е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии”.
 
С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветител и Чудотворец Климент, е утвърден тогава като нова българска столица на духа, определена да пази, макар и частично, българската църковна и народностна памет.
 
Затова и всички предстоятели на Охридската църква в дългите години на нейното съществуване изрично са добавяли в титлите си и титлата „Български” – защото такава е историята на тази църква и с това съзнание тя е живяла до самия край на насилствено прекъснатия си през 1767 г. живот.
 
Затова и по-късно – в годините на възкресяването на българския дух – началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.
 
Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, така и във възстановената Българска патриаршия, която и до днес остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения ѝ от Бога народ", се казва още в посланието.