Николай Михайлов, военен пилот първи клас с 30 години летателен стаж

Не си струва да крием, че самолетите МиГ-29 трябваше да бъдат ремонтирани още през 1998г. и че от тогава започва удължаването на ресурса им в името на целта авиацията да не бъде приземена.
Оттогава не сме видели никакви бюлетини, никаква модернизация и мероприятия от завода-производител! Вместо това многократно ставаме свидетели как разни некомпетентни властимащи и "авиационни специалисти" лаишки обясняват, че ремонтите на двигатели, възли и агрегати ще са по-евтини в трета страна, а не в страната-производител. На всеки авиационен специалист е известно, че заводът-производител или оторизиран от него подизпълнител извършва ремонтите.
В тези думи не влагам никакъв политически смисъл, както е модерно да се говори сега. Никой не задава въпроса защо отказите по правителствения „Фалкон” (проблемите с колесника) се отстраняваха във фирмата-производител, а не в трета страна? Не бива въпросите на безопасността да бъдат пренебрегвани в името на някакви конюнктурни или политически интереси. 
Близо до ума е, че поради различни причини 

не може да сме в НATO със съветски самолети

 Но до придобиването на самолети, съвместими с натовските стандарти, нали трябва да подготвяме летци, които да имат готовност и да отговорят на изискванията за приучване на очакваните самолети? 
Спекулира се с бройката изправна авиационна техника. Умишлено няма да посочвам цифри. Има ги свободно в интернет. Някой "специалисти" не правят разлика между брой изправни самолети и брой самолети за редовни полети. Може ли изправен самолет с намален остатъчен ресурс да бъде планиран за редовни полети? Може, ако искаме да останем без изправни самолети поради изчерпване на ресурса им. Тези самолети се пазят за бойно дежурство. Такова е състоянието в 3-а авиобаза „Граф Игнатиево” и затова летците няма на какво до летят.
Естествено, тези факти не са известни на широката публика. За съжаление, медиите у нас са зависими от силните на деня и усърдно насаждат, че военните летци от „Граф Игнатиево” са неблагодарни, защото... имали „Спартани” и „Кугъри”! Какво искат още?
Такова арогантно изказване не очаквах. Доста пъти съм се въздържал да споделям мислите си по конкретни въпроси не защото не приемам чуждото мнение, а защото не искам да слизам до равнището на изказващите нелепи мисли, претендиращи за „мнение”.
Това, което споделям, е провокирано и от посещението на членовете на клуб "Млади крила" на 19 октомври в 3-а авиобаза. Woung Wings Club съществува вече 6 години в Първа английска езикова гимназия в София. Целта му е да запознае младите хора с предизвикателствата на третото измерение и с хората, превърнали го в кауза на живота си. Бяхме радушно посрещнати от всички. Докоснахме се до магията "военна авиация" и всеки запази незабравими емоции от този ден. 
Преди да се пенсионирам години наред се занимавах с подготовката на различни категории летци. Свидетел съм как постоянно бяха снижавани летателната подготовка и санитарният минимум. Едно е подготвен пилот да лети около санитарния минимум и съвсем различно - млад, недостатъчно обучен летец да изпълнява такива полети. Един от младите пилоти, включени в групата за подготовка на МиГ-29, сподели, че при кацане не се чувствал комфортно, защото отдавна не бил летял. Друг, за да бъде включен в тази група, летеше на друго летище и с друг самолет, за да изпълни необходимия нальот (летателни часове).
Няма да изреждам принципите при подготовка на летците: методическа последователност, непрекъснатост, редовност и т. н. Онези, които укоряват нашите пилоти, дават ли си сметка, че не става въпрос за някакви облаги (финансови или социални), а просто за годни, отговарящи на авиационните стандарти самолети? 
Най-много се спекулира с правото на пилота да се откаже от полет, ако изпитва неувереност. Нима не помните случаи, когато летци отиваха на полети, без да са преценили добре възможностите си? При това в предишни времена, когато летателните часове бяха с пъти повече. Забравихте ли как завършиха подобни случаи? С редки изключения - трагично...
Военният летец е въплъщение на мисълта за действия с премерен, осъзнат риск. Помислете над думите ми. Не стават ли твърде много неизвестните? С какво е оправдан рискът да летим на всяка цена?
Време е някой да припомни на земните оптимисти, даващи акъл на пилоти, че все още съществуват Теория на вероятностите, служби за безопасност, предпоставки за произшествия и не дай Боже, катастрофи.
Командирът на ВВС и командирът на базата много добре знаят всичко това. Лошото е, че началствата над тях не желаят да се вслушат във военната експертиза.
Словакия също експлоатира МиГ-29, но със съответния договор за поддръжка от завода-производител. Военните пилоти не са пушечно месо. Не са 

глезените синчета на армията

 Не са превратаджии!!! Те са високо отговорни офицери, посветили живота си в защита на родното небе.
Главната причина за противоречията е липсата на каквито и да са ресурси за водене на подготовка .
Защо сега ли? Най-вероятният катализатор за отказите от тренировъчни полети е последната сага с ремонтираните двигатели и голямата простотия, сътворена от „народните избраници” около избора на нов самолет.
Една от причините, които  накараха мои колеги да се пенсионират в момента на придобиването на това право, бе силно редуцираният брой на тренировъчните полети и липсата на каквато и да е перспектива за подобряване на положението. Както и неясната перспектива с придобиването на нов самолет за изтребителната авиация.
Прецениха, че животът и здравето им са по-ценни от поемания риск. А тогава все още имаше достатъчно самолети и резерви части и се летеше много повече, отколкото днес.
Сега се чудя как все още са останали на служба летци-изтребители. Особено онези, които са придобили право на пенсия.