"Ситуацията с бежанската криза ескалира с всяка изминала седмица". Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров, на кръгла маса на тема „Бежанската криза – национални рискове, регионални измерения и мерки за овладяването ѝ“.
„Тук сме представители на местните власти и синдикати. С нас са над 40 кметове на населени места, основно от граничните райони. Смисълът на срещата ни е да усилим техния глас – какво правят местните власти, къде има нужда от допълнителна нужда и помощ и как можем да направим така, че по-спокойно да живее родината ни. За мен е важно да си дадем сметка, че в днешния дебат ще чуем конкретни проблеми, които могат да се решат с общи усилия. Ние сме най-големите граждански структури в страната ни. Не е наша работа да вършим дейността на контролните институции, но е наша работа да намерим баланса между правата“, обясни Димитров. Той уточни, че са организации, които се борят за правата.
„Виждаме мястото си да артикулираме, разграничаваме и защитаваме правата на българските граждани, но и на тези, които бягат от война. Напрежението в обществото расте и поради тази причина фокусирам действията ни в тези посоки. Оценката на КНСБ към ситуацията в момента е, че тя ескалира с всяка изминала седмица“, допълни Димитров. Според него невинаги институциите могат да говорят, както тях. „Би трябвало Европа да чуе от нас, че България не може да бъде част от периферията на ЕС. Трябва час по-скоро да влезем в Шенгенското пространство. Мислим, че сега му е времето, нямаме съмнения“, подчерта президентът на КНСБ. По думите му трябва границата трябва да стане шенгенска. „За мен е важно това, което се приказва от 2 години, Дъблинският регламент да бъде отменен и ревизиран. Не виждаме действия на европейските институции. Смятаме, че от европейското ниво трябва да дойдат допълнително финанси“, каза още Пламен Димитров.
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите