Платените поръчкови дисертации превземат българската наука

Политици и бизнесмени напират за научни степени, алармира председателят на Съюза на учените акад. Дамян Дамянов на кръгла маса, посветена на проблемите около Закона за растеж на академичния състав, с който нивото на учените у нас падна драстично.

Дамянов посочи, че покрай стремежа на политици и фирмаджии да влязат в науката расте и броят на платените поръчкови дисертации.

На срещата бяха изложени редица данни за това как учени получават степени и академични длъжности в пълно нарушение на морала и закона. Стана ясно, че има случаи на фалшифицирани резултати от изследвания и манипулирани данни, както и на откровено плагиатство под формата на дословно преписване на информация, без да бъде упоменат нейният източник, пише "Стандарт". "Особено тежък е проблемът на плагиатството - от ученическата и студентската скамейка до университетски преподаватели и учени от всички възрасти", заяви акад. Дамянов. Проблемът тук е и в това, че темата за плагиатството може да бъде повдигната само от лица, които са засегнати от него, и то пред съда. Той обаче често пъти е некомпетентен да прецени има ли интелектуална кражба. Няма научен орган, който да се произнася по тази теми, и дори просветното министерство не може да налага санкции в тази посока.

Друг проблем е натрапеното съавторство, с което в научната йерархия понякога растат началници, които не са участвали пряко в изследването на кандидата. Имало и случаи за присвоени непубликувани научни трудове. Огромен проблем са и научните журита, в които също често пъти има некомпетентни в съответната научна област хора. 90% от жалбите са свързани именно със състава на журитата. Според проф. Борислав Тошев, бивш зам.-министър на образованието, един от големите проблеми не само у нас, а и в чужбина, е свързан с публикуването в научни издания, които не са признати по света. По този начин учени публикуват псевдоизследвания, често пъти без никакъв доказателствен материал, а понякога и присвояват чужди статии благодарение на съвпадението в имената. В някои от случаите ставало дума за публикуване на безсмислици в наукообразна форма, които претендират да са научни изследвания. Срещат се и кражби директно от интернет, което вече е породило цял нов термин - Google science. Някои пък леко пренаписвали чуждите текстове с идеята, че по този начин няма да бъдат разпознати. Ректори споделиха, че има и чести случаи на шуробаджанащина, при която кандидатът сам си избира и довежда журито. Според тях проблем е и това, че научният ръководител на кандидата задължително става част от това жури и по този начин предрешава резултата. Процедурите за даване на титлите пък често пъти били формални и журито дори не задавало въпроси на кандидатите.