Конституционният съд обяви четири разпоредби от Закона за адвокатурата за противоконституционни по искане на главния прокурор Сотир Цацаров. Става въпрос за текстовете, които регламентират правото на адвокатските съвети да проверяват дали представители на другите власти са оказали "дължимото уважение и съдействие" на даден адвокат и да предлагат за наказание съдии, прокурори, следователи, полицаи и чиновници.

Това съобщи сайтът на "Правен свят", който отбелязва, че решението е взето с мнозинство 10 на два гласа, като особени мнения са представили Филип Димитров и Румен Ненков, а Кети Маркова ще представи мнение по мотивите на съда във връзка с една от разпоредбите. Докладчик по делото е бившият главен прокурор Борис Велчев, който е председател на КС.
Решението е публикувано без кратки мотиви, каквото практика е била въведена доскоро. Така защо според КС тези текстове противоречат на конституцията ще стане известно едва след публикуването на решението. Според атакуваните текстове, ако адвокат се оплаче, че не му е оказано дължимото уважение и съдействие, съветът на местната колегия излъчва свой член да извърши проверка заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба. Институцията, от поведението на чийто представител се оплаква адвокатът, пък е длъжна, след като бъде сезирана от съвета, в 7-дневен срок да излъчи свой участник в проверката. Ако ли не, тя се извършва само от члена на адвокатския съвет.

Ако адвокатският съвет "прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай, разследващия митнически инспектор или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба".

В искането си до Конституционния съд главният прокурор отбелязва, че разпоредбите в Закона за адвокатурата противоречат на четири основни принципа, залегнали в Конституцията - на правовата държава (чл. 4 ал. 1 КРБ), на върховенството и непосредственото действие на конституцията (чл. 5 ал. 1 и 2 КРБ) и за независимостта на съдебната власт (чл. 117 ал. 2 КРБ). Той обаче не е атакувал нормата, от която произтичат оспорените текстове - чл. 29, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Тя предвижда, че "пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия".