През 1981 г. защитава докторат на тема “Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика”. Работи в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. 

През 1995 г. става професор с хабилитационния труд “Византия. Културно-политически очерци”. През 1986–1990 г. е заместник директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ при СУ, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Бил е два пъти заместник-ректор на университета. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. 

Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище, свързани с християнската история и учение.

Удостоен е с орден “Св. Св. Кирил и Методий” I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента.