Днес - 8-ми септември, Българската православна църква чества Рождеството на света Богородица, а народът нарича празника "Малка Богородица".

Това е един от петте Богородични празници, наред с най-тържествения - Успение Богородично или Голяма Богородица, отбелязван на 15 август, а също Въведение богородично, Благовещение и Покров богородичен. Божията майка се почита като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.

Библейската легенда разказва, че родителите на Светата дева - Йоаким и Анна били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Господ чул молбите им и чрез ангел възвестил, че ще им се роди дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.

Денят се празнува предимно от жените - да са здрави и да раждат леко. Сутринта се замесва "Богородичен хляб", от който се раздава на всеки от семейството и едно парче се оставя за къщата. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците.

Обреди и ритуали за Малка Богородица

това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица . В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им. Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.