Почти 10 000 осъдени за нелегално преминаване на границата

Миграционната криза е отворила сериозна работа на съдебната система в периода 2013-2015 г. Близо 10 хил. души са осъдени заради престъпления, свързани с незаконно преминаване през границата, нелегално превеждане на хора или подпомагането им да останат в страната без разрешение, пише в."Сега". Бройката със сигурност е по-голяма, тъй като сред заловените има много деца, които не носят наказателна отговорност. Данните бяха съобщени от зам. главния прокурор Пенка Богданова.

Присъдите на 9657 души са издадени предимно от съдилищата в близост до границата, тъй като престъпленията са вършени в техните райони на компетентност. Прокуратурата пък е образувала 6653 разследвания за тези престъпления. Трябва обаче да се има предвид, че по едно дело могат да бъдат обвинени и групи от по 50-100 души. Масовата практика е тези дела да се водят по бързи производства, тъй като хората обикновено признават вината си и сключват споразумения с прокуратурата, в замяна на което най-често получават условни присъди. Ефективни се присъждат основно на каналджиите, но и те не са особено тежки.

Сред основните проблеми за прокуратурата по този тип дела е масовата липса на лични документи у чужденците, обясни Богданова. Друга пречка е липсата на преводачи.

Въпреки оградата на границата с Турция, която трябваше да насочи чужденците към ГКПП-тата, масовото преминаване все още е през зелена граница, сочат данните на държавното обвинение. Те съвпадат и със статистиката на МВР. От началото на годината до 10 март на българо-турската граница са задържани 1124 души, като 876 от тях са на зелена граница и едва 248 на ГКПП-тата.

Споразумението за разселване на бежанците, постигнато м.г. от страните от ЕС, се прилага трудно, призна пък зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. Според договорката 160 хил. бежанци трябва да бъдат заселени в различни държави, а квотата на България е 1600. Страната ни обаче е приела само двама души по този механизъм, като единият се е върнал в Ирак. Гунев обясни, че България е поискала от Гърция изпращането на 60 сирийци. Месец по-късно тамошните власти отговорили, че няма толкова сирийци, но бройката може да се попълни от еритрейци и иракчани. След съгласието на България изминали още две седмици, преди от Гърция да дойде отговор, че тези хора вече не са на тяхна територия. Но Гунев прогнозира, че в сегашната тежка ситуация гръцките власти ще се опитат да се възползват максимално от споразумението и да изпращат хора по-бързо.