Почти една трета от българите са стояли без работа през миналата година

На фона на задълбочаващата се криза с липсата на кадри почти една трета от българите в икономически активна възраст през миналата година не са работели. Това са над 31% от населението между 15 и 64 г., или 1.46 млн. души., показват данни на Евростат, цитирани от "Капитал". Те не са работили по различна причина - учат, имат здравословен проблем, отглеждат деца, пенсионирани са по болест или старост. Има и такива, които просто не искат да работят, което често те обясняват с лична причина. Броят на икономически неактивните се увеличава леко спрямо миналата година, но е под пика от 34.1% през 2014 г. Твърде вероятно е една част от тях да работят, но на черно. За сравнение - работещите българи са 2.95 млн. души. Икономически неактивните, т.е. тези които нито работят, нито търсят работа, се изключват при изчисляване на безработицата в страната.

България се нарежда на шесто място в ЕС по показателя за икономически неактивно население - лидер е Италия (35.1%), следвана от Румъния и Хърватия с по 34.4%. Средно за ЕС показателят е 27.1%, а най-ниският процент е в Швеция, Дания и Холандия.

Най-голям дял от българите, които нито работят, нито търсят работа, са младите хора (между 15 и 39 години) - 800 хил., но това се обяснява и с факта, че в тази група има най-много учещи - над половината.

Образованието е причината, която изтъкват почти една трета от всички икономически неактивни в България да не търсят заетост. Други 11.7% посочват, че не търсят работа заради семейни или други лични отговорности. С всяка година леко расте и делът на хората, които посочват като причина да не работят отглеждане на деца или грижа за възрастни хора, като през 2016 г. това са 9.1% от населението в икономически активна възраст.
За сметка на това намалява делът на българите, които не търсят заетост, тъй като са пенсионирани - от близо 20% през 2011 г. до 14.6% през 2016 г.

12.4% от хората заявяват, че не търсят работя, тъй като мислят, че няма. Тук процентът също спада плавно през последните години. Това обаче до голяма степен противоречи на проблема с глада за кадри, за който сингнализира бизнесът в момента. Възможно е обаче много от отказалите се да търсят работа да са ниско квалифицирани или разочаровани от предлаганите позиции и заплащане. Хората в икономически активна възраст, които не търсят заетост заради заболяване, са 13.8% като делът им през годините е относително константен.

За целия Европейски съюз картината изглежда следната - 89 млн. са неактивни граждани между 15 и 64 години. От тях 35% учат, пенсионерите са 16%, още толкова са с болест или невъзможност за работа, а 10% гледат деца или възрастни. Жените са най-голямата група от икономическо неактивното население, което се отнася и за България.

Данните на статистическата служба обаче показват една положителна тенденция и тя идва по линия на образованието, което играе все по-голяма роля в осигуряване на заетост. Така, докато близо половината (47%) от неактивните в ЕС са с ниско образование, при тези със редно те са 24%, а при тези с висше нивото на неактивност е 12%. Подобна е и картината в България, където най-висок е делът на хората, които не търсят работа и са със средно или начално образование.