Днес се навършват 177 години от рождението на Васил Левски. 

Нарекоха го най-светлият спомен на нацията. Поробителите го бяха определили като”демона на империята”. Неведнъж е ставало дума за неговото канонизиране, макар че българите неофициално и със сърцата си държат в домовете си неговия лик – като икона, като съвест. Всичко, което се съдържа синтезирано в името "Левски", е съкровено, скъпо на българина. Затова всеки от нас го носи в сърцето си не само като неповторима личност, но и като многолико измерение за националните добродетели на българина. Така ще бъде винаги - докато има българи и България. Името и делото му са станали символ на всичко най-възвишено и най-българско в нашата тринадесетвековна история.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Той е популярен в народния и художествения епос като Апостол на свободата.
Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упортва в настояването си. 1864-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
През 1867г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.
В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Спори се за името на предателя - поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.
Паметникът на Васил Левски в центъра на София
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари[1] (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
1.Обесването на Васил Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 по нов стил. Въпреки това годишнината от смъртта му по традиция се отбелязва на 19 февруари.
2. Васил Левски беше избран за най-великия българин на всички времена от зрителските гласове в кампанията на БНТ „Великите българи”. Това стана ясно във финалното предаване, което беше излъчено в съботната вечер(17.02.2007).( Телевизията реализира кампанията по телевизионен формат на Би Би Си, който беше успешно беше направен от обществените телевизии в над 15 държави. Целта на формата не е пренаписването на историята, той не е и социологическа анкета. Идеята му е да покаже гледната точка на съвременните българи към величието.
След като на 23-ти декември беше обявен Топ 100 на великите българи

Официалната церемония в столицата е пред бюст-паметника на Апостола на свободата в Борисовата градина. Ще звучат любими песни на Дякона, представени от мъжка вокална формация „Юлангело”. В събитието ще участват Националната гвардейска част и Представителният гвардейски духов оркестър.

Президентът Росен Плевнелиев ще посети Карлово, там той ще отдаде почит по повод раждането на Апостола на свободата.

Габрово кани всички, които искат да изразят своята признателност към живота и делото на Васил Левски, пред Възпоменателната морена в градинката до Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”. Под звуците на възрожденски маршове, изпълнени от оркестър „Габрово”, с цветя и мълчалив поклон ще бъде почетена една от най-светлите личност в българската история.