Беше очевидно, че гласуването в петък на новите промени в Изборния кодекс е предрешено. След голямо лъкатушене ще се стигне до нормата от 35 секции в една страна, независимо коя, което ще бъде някакъв вид компромис, някакъв вид ограничение и ще засегне малко повече Турция, отколкото всички останали. Това каза в ефира на БНР политологът Димитър Димитров.

В петък парламентът прие, на първо четене, проектът на ГЕРБ и отхвърли останалите 6 предложения за изменения на изборния закон. Той смята, че в текста има големи пропуски и умишлено лошо скроени правила, а в обсъждането не е била засегната темата за големите пропуски в Изборния кодекс.

"Големият проблем е, че от 90-те години досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни. Заради цветните бюлетини през 90-те години е било по-лесно да се наблюдава и работата на изборните комисии, както и да се преброяват бюлетините", допълни той.

Отделни партии са направили част от програмите си промяната на определени текстове в Кодекса и се борят "със зъби и нокти", и всичко което можем да видим като дебат, се борят тези промени да съвпаднат с начина, по който са формулирани в партийните им програми, допълни политологът. Класически пример е ПФ, който иска да се запише "задължително гласуване" и ако не се запише "задължително гласуване", а се създаде алтернативна серия от правила, която би могла да мотивира избирателите, ПФ въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма.

Така, както се води дебатът, той е толкова разпръснат между различните видове избори, че никога не може да се стигне до някакво рационално решение. Отделните избори затова са отделни и избирателното право се операционизира за местни, президентски, европейски или парламентарни избори. Необходимо е просто група експерти да седнат и да поставят всичко това в една обща рамка.

Отпадането на въвеждането на избирателен район чужбина е едно от най-безсмислените упорства на мнозинството, коментира политологът. Той допълни, че ограничаването на броя на секциите в чужбина е "технически параметър", но не може да се каже, че ограничава правото на гражданите:

Даже, в известен смисъл, ако той пребивава в Истанбул, никой не му пречи да обиколи всички секции и да гласува по веднъж, защото списъците в тези секции се създават в изборния ден. Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права. Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това.

Гласуването в чужбина никога не е било и не е имало отношение към изборния резултат на президентски избори, напомни политологът.