На 8 септември 1964 година "Мила Родино" става национален химн на Българияс указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България . Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино” за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино” става национален химн. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина”, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино” - в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.

Малцина знаят някои неизвестни факти около песента "Мила родино"

През 1964 г., след дълги "творчески търсения" и три разновидности на химна, на прием в хотел "Балкан" партийният секретар на СБП Георги Джагаров подхвърля за химн да се приложи песента на Цветан Радославов "Горда Стара планина". По онова време за официална песен на народната република звучи приетият през 1950 г. химн, прославящ не точно България. Ето малко от апотеоза на комунистическата мисъл, сътворена от чиновника от Министерството на пропагандата Никола Фурнаджиев, активния деец на БКП Младен Исаев и Елисавета Багряна.

"Българийо мила, земя на герои,

безспирен и мощен е твоят възход!

Да крепне навеки съюзът ни боен

с великия братски съветски народ!

Великото слънце на Ленин и Сталин

с лъчите си нашия път освети.

Димитров за подвиг сърцата запали,

в борбата и в мирния труд ни сплоти".

Това е звучало при официални случаи, но не всички приемали апломба на новия строй. Но тъй като без "братския съветски народ" не можело, стъписаният първоначално от идеята за "Горда Стара планина" Бай Тошо склонил, но с условието в текста да се добавят партията майка и великият СССР. И така според писателя Боян Кастелов, който разказва в книгата си "Тодор Живков - мит и истина", бившият Първи привикал поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев да пренапишат химна. На отрупана маса с лакомства, като банани, коняк, уиски и портокали, Живков наредил: "Правете, струвайте, но от вас искам да пренапишете "Горда Стара планина" за химн на Народна република България. Ако требе, и проститутки ще ви докарам, ама вкарайте образите на СССР и партията, та да стане песента, както го изисква партийната повеля", разказва Кастелов. И така двамата титани на червената поезия сътворяват следното допълнение:

Дружно, братя българи,

с нас Москва е в мир и бой.

Партията велика води

нашия победен строй!

Междувременно пренаписват част от оригиналния текст, махат втората строфа от "Горда Стара планина" и докарват задоволителен за другарите от Политбюро резултат. Оттам пък одобряват официално текста и осакатената и прекроена "Горда Стара планина" започва да звучи по начина, познат отчасти и днес. Това става с указ от 7 септември 1964 г., според който химнът се казва "Мила Родино". За пръв път той прозвучава навръх 9 септември същата година по повод тържествата за 20-годишнината от социалистическата революция в България. Химнът претърпява още промени след избухването на демокрацията. С приемането на новата конституция в чл. 168 (и до ден днешен) "Мила Родино" е записана като химн на републиката, но отпада така лелеяната от Бай Тошо строфа за партията и Москва.

Оригиналът на Цветан Радославов

Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витош позлатява,

към Цариград се белей!

Мила родина,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест

ах, те нямат край.

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

ГЕРБ искат паметник на "Мила Родино"

В столицата да се постави паметна плоча с текста на националния химн "Мила Родино" в чест на 50-годишнината от приемането му. За това ще настояват пред кмета Йорданка Фандъкова активисти на ГЕРБ, като искат плочата да се открие на 8 септември, научи "България Днес". Зам.-министърът на спорта Калин Каменов и шефът на ГЕРБ Ц Русе, Пламен Нунев вече са говорили с Фандъкова и тя дала съгласие, разкриха още от партията. На 7-и ГЕРБ откриват кампанията си за изборите, а пък тогава стават точно 50 години от приемането на химна, затова бившите депутати предлагат на следващия ден да се чества годишнината.

Убиват министър за "Шуми Марица"

Царски министър е може би единственият българин, който е убит, защото пее националния химн. В нощта на 1 февруари 1945 година новата власт ще се разправи наведнъж с трима регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. Един от министрите - просветният Тодор Кожухаров, е изведен от Съдебната палата, за да поеме към разстрела си. На него и на останалите е забранено да викат или да вдигат шум. Кожухаров обаче извиква "Не трябва да плачем за нас, а за България", а после запява националния химн "Шуми Марица". Разбиват му черепа с револвер. "Шуми Марица" е химн на България до 1947 г.