Решението на Общинския съвет на Велинград да издигне паметна плоча на ген. Атанас Семерджие, една знакова фигура, силно компрометирана заради своята свързаност с престъпния комунистически режим, стана повод партия ДОСТ и нейният председател Лютви Местан да излязат с позиция, в която изразяват не само несъгласие, но и възмущение от подобен подход към близкото минало, което по особен начин е белязало съдбата на българските мюсюлмани по време на комунистическото управление на България.

Ето пълният текст на позицията на ДОСТ:

" На 31.05.2018 г. с Решение №199 Общинският съвет на Велинград дава съгласие за изграждане на паметна плоча на една от най-знаковите фигури на престъпния комунистически режим в България - генерал Атанас Семерджиев.

Решението е прието с 21 гласа „за“, без нито един глас „против“ или „въздържал се“. Гласовете „за“ на БСП са обясними. Тази партия така и не се разграничи от комунистическото си минало и в същността си продължава да бъде посткомунистическа. БСП удостоява с цветя на признателност паметника на комунистическия диктатор Тодор Живков в Правец и, ако има как, би изградила паметници на всички членове на своя Централен комитет – мракобесният орган на българската комунистическа власт. 

Фундаменталният въпрос за това дали за 29 години демокрация сме изградили демократичен рефлекс и имунитет, е свързан с гласовете „за“ на съветниците от двете местни коалиции и най-вече на ГЕРБ и особено на ДПС. ДПС има четирима съветници в Общински съвет Велинград – Юмер Мустафа, Искрен Тюфекчиев, Пламен Хаджиев и Бельо Бельов Мандраджиев, който е и председател на Общинския съвет и точно неговият подпис стои под циничното Решение. 

Генерал Атанас Семерджиев заслужаваше справедлив съд, а не паметна плоча. Той е най-дългогодишният началник на Генералния щаб на Българската народна армия (1962-1989 г.), чийто танкове и БТР-и участваха в кървавата саморазправа с мирните протестиращи срещу Възродителния процес. Именно с негова заповед са тръгнали комунистическите танкове и БТР-и, за да смажат справедливия процес на турците и мюсюлманите от Джебел, Могиляне, Момчилград, Груево, Каолиново, Дулово и къде ли още не. Точно с калашниците на Българската народна армия са разстреляни без съд и присъда десетки граждани, чиято единствена „вина“ бе, че са дръзнали да защитят свещеното си право на име, език, религия и култура. Сред тях е и 17-месечната Тюркян от Могиляне. 

Партия ДПС, която претендира, че е родена от болката на Възродителния процес, дължеше минимум четири гласа „против“ Решението на Общински съвет Велинград. В противен случай губи моралните и политическите си основания да представлява този героичен народ. 

Интересен е въпросът каква ще бъде реакцията на Централното ръководство на ДПС. Никаква. Едно е да искаш оставката на Областния си лидер в София за приемането на Владимир Кузов в ДПС и съвсем друго да изключиш четиримата си общински съветници от Велинград за съучастието им в моралната гавра с паметта на жертвите на Възродителния процес. Второто е невъзможно, защото е продължение на една политика, която стои в основата на създаването на ДПС. Независимо дали е документирано или не, няма съмнение, че ДПС е създадено срещу следните условия: 

1.Да не се търси сметка за престъплението Възродителен процес;
2.Никога да не поставя въпросът за статут на национално малцинство за турците и мюсюлманите в България. 

Второто условие се изпълнява и до днес – в ДПС е забранено да се говори за национално малцинство. Първото условие е изпълнено през 1991г., когато вместо да иска съд за диктатора, Почетният им председател седна на кафе с Тодор Живков. Две години по-късно в Доклада си пред Конференция на ДПС през 1993 г. Почетният поставя въпроса за колективната вина на престъпленията на тоталитарните режими, част от които е и Възродителният процес. Идеята за колективната вина е йезуитски подход на прехвърляне на отговорността от тоталитарните партии върху народа. Тогава защо да не се изграждат паметници на комунистическите лидери – вината не е само тяхна, а на народа. Днешното поведение на Председателя на Велинградския общински съвет от ДПС Бельо Бельов Мандраджиев и на останалите трима ДПС съветници е продължение точно на това цинично мислене и за това няма да бъде наказано. 

Няма съмнение, че съавторите на идеята за паметник на генерал Атанас Семерджиев ведно с цялото Централно ръководство на ДПС и тази година на 26-ти декември ще застанат двулично пред гроба на Тюркян, убита точно от танковете, БТР-ите и калашниците, изпратени от генерал Атанас Семерджиев.

Казусът „генерал Семерджиев“ не само разкрива истинската същност на ДПС, но проявява и тежката ценностна криза, в която се намира българската демокрация на 30-тата година от 10-ти ноември 1989г. Комунистическото минало е на думи осъдено със специален закон, но дори десни демократични партии, членки на АЛДЕ и ЕНП, увековечават за поколенията сатрапите на комунистическия режим. Идеите на истинските български демократ-интелектуалци за изучаване на престъпленията на комунистическия режим в учебниците по история, за да се предпазят идните поколения от комунистическа зараза, звучат като глас в пустинята на безпросветността и тоталитарните рецидиви. 

Евентуална паметна плоча на генерал Атанас Семерджиев ще бъде паметник именно на тази безпросветност и на незрялата българска демокрация, която така и не успява да се освободи от оковите на комунистическото минало.

Призоваваме гражданите на община Велинград, чиято демократична съвест не приема Решението на Общински съвет Велинград, да го обжалват пред Административния съд на Р България."