Проф. д-р Тодор Тагарев
съпредседател на Атлантическия съвет на България

И днес, 14 години след приемането ни в НАТО, България остава със старите оперативно несъвместими и разпознавани като „чужди“ от радарите на нашите съюзници в Алианса самолети МиГ-29 и СУ-25. Независимо от предоставените възможности, за почти двадесет години след като българското общество направи своя стратегически избор България да стане част от НАТО и ЕС, българските правителства до момента не успяха да преведат смисъла на този избор в реални и ефективни решения за бойната ни авиация. Държавата ни и до днес продължава да разчита на морално остарели и ниско ефективни бойни самолети за изпълнение на съюзните си задължения, най-вече при изпълнението на задачата по охрана на въздушното пространство в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. Това продължава да поставя страната ни в неблагоприятното положение да продължава да инвестира средства в 

поддръжката на старите съветски самолети МиГ-29,

 което, от своя страна, води до отклоняване на ценни ограничени финансови ресурси.
Атлантическият съвет на България до момента нееднократно в свои разпространени документи е вземал отношение по необходимостта от възможно най-бързо стартиране на придобиването на нов оперативно съвместим с НАТО боен самолет и паралелно с това – бързо освобождаване от старата съветска техника. Ние се обявихме в специална позиция /прочети тук/ и за незабавно спиране на новата процедура за поддръжка на МиГ-29 в Русия, като представихме детайлен анализ на рамковото споразумение с Руската федерация, което е неизгодно за България.
Обсъждането и действията за придобиване на нов тип боен самолет за българските военновъздушни сили, който да осигури като минимум самостоятелно изпълнение на задачата за въздушно патрулиране в мирно време и оперативна съвместимост със съюзниците в НАТО, продължават вече близо 20 години. В своя анализ проф. Тагарев отбелязва, че в сходна ситуация много страни правят политически избор, докато България избра да проведе състезателна процедура. През 2016 г. Народното събрание одобри съответен „проект за инвестиционен разход“, който беше доведен до избор на изпълнител през април 2017 г., но няколко месеца по-късно, по предложение на създадена временна парламентарна комисия, върна проекта в Министерството на отбраната с препоръки за промени.
В своята научна публикация проф. Тагарев, който е и бивш директор на Института по отбрана към Министерството на отбраната и бивш служебен министър на отбраната, анализира основните проблеми в процедурата, които са свързани с определянето на изискванията, възприетата методика за оценяване на алтернативни предложения и заложения подход към управлението на проекта. Представени са поуките от процедурата до момента. Съвсем навременно е поставен фокусът на вниманието именно върху отсъствието на концептуална и процедурна яснота, при положение на свръхконцентрация на правомощия в един орган, ръководен от командира на ВВС. За съжаление, авторът констатира, че и понастоящем (април 2018 г.) не са извлечени поуките от неуспешната процедура по придобиването на нов тип боен самолет през 2016-2017 г.
Анализът на проф. Тагарев е експертен и е изготвен на основата на публично достъпна информация. Той е предназначен да подпомогне успешната реализация на проекта и цялостната 

модернизация на бойната ни авиация

 Това е и една от постоянните цели на Атлантическия съвет на България – да предоставя навременна, пълна и базирана на практическия опит експертиза по изграждането и развитието на отбранителните способности на българските въоръжени сили в днешната изпълнена с все по-големи предизвикателства стратегическа среда.

Докладът на проф. Тагарев е представен на Научна конференция „50 години безпилотна авиация в България“, организирана от филиал Пловдив на Техническия университет – София, 11-12 април 2018 г.