Положително на идеята за въвеждане на вероучение реагират около 60 % от хората. Тенденцията се отнася както за хората с ниски, така и за онези със средни, високи и много високи доходи, предаде БНР. Много голяма подкрепа идеята среща както сред младите, така и сред хората в зряла възраст.

Климент Христов, д-р по практическо и приложно богословие, коментира изследване на Института за социални изследвания на „Отворено общество“. Той обясни, че обикновено хората, които са против вероучението, като цяло са доста по-шумни. По думите му у нас много често виждаме и по други теми, че има шумна група, която успява да заглуши и гласа на разума.

Христов посочи, че като цяло се очаква там, където има християни, мюсюлманите също да имат право да изучават собствената си религия. Тези, които се определят като християни, не приемали с такова удоволствие възможността да се учи за други религии, най-вече за ислям. Като цяло обаче очакванията в рамките на анкетата показали, че родителите си представят най-вече ценности, същевременно и история на религиите и съответно на собствената.

Климент Христов смята, че голямата обществена подкрепа се дължи на това, че образователната система не дава на хората ценности, морал и представа за добро и зло. Изследването на „Отворено общество“ беше публикувано през 2008 година. Според него 61.4 на сто от българите одобряват идеята за въвеждането на предмет „Религия“ в училище, а 25.6% я отхвърлят. Изследването показа, че идеята за въвеждане на предмет „Религия“ се приема най-добре от жителите на Югоизточна и Централна Южна България, а най-зле – от гражданите на София.