Заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет да се изчисляват по друга формула. Тази идея има вероятност да бъде обсъдена при втория пакет от изменения на Закона за съдебната власт, стана ясно днес от думите на министър Екатерина Захариева в отговор на журналистически въпрос.

Според нея идеята за промяна на начина, по който се формират възнагражденията на членовете на съвета, е помрачила добрите неща, които са направени с измененията на ЗСВ, които утре ще бъдат обнародвани в Държавен вестник.

Тя добави, че президентът Росен Плевнелиев не е наложил вето във връзка със заплатите, защото така целият закон ще се върне в пленарна зала. Трябва да се помисли за промяна в Конституцията и въвеждането на възможност за частично вето - на определени текстове, а останалите да влязат в сила.

Захариева днес уточни, че членове на съвета са настоявали възнагражденията им да бъдат приравнени на тези на тримата големи в съдебната система, а това, според нея, не е редно, защото председателите на върховните съдилища и главният прокурор извършват много повече дейности, като ръководители на съответните институции, а основната им работа не е да са членове на съвета.

Тя изрази и опасението си, че сега, след тази промяна в ЗСВ, магистрати ще искат да станат членове на съвета само заради заплатите, а не защото искат реформа, добри управленски решения и качествени назначения. "Дай Боже нещата да се променят", каза още правосъдният министър. И допълни, че би могло да се помисли за нова формула за формиране на възнагражденията на членовете на съвета.

Държавата няма да си търси парите, които се плащат по шестте осъдителни решения срещу България в Страсбург заради Цветан Цветанов, който се превърна в рецидивист в това отношение, стана ясно още от думите на Екатерина Захариева. Според нея не може да има регресен иск само за един човек, ако се въвежда това с правила, то трябвало да е срещу всички – съдии, прокурори, служители на МВР и т.н.

Но тогава, според нея, в съдебната система нямало да останат хора. Тя добави, че по-добрият вариант е при атестирането и кариерното израстване на магистратите решенията на Съда в Страсбург да се взимат предвид, защото най-много осъдителни присъди имало за бавно правосъдие.

Темата да се отчитат осъдителните решения при кариерното израстване на магистрати не е от вчера. Тя се обсъжда от години и бе поставена и от предишния състав на ВСС. Но тогава бе казано, че няма как да се съобразяват решенията на ЕСПЧ при атестирането, защото много от делата са стари и въпросните магистрати или вече са пенсионирани, или са на върховно ниво, или са напуснали. Същевременно бе отчетено, че в мнозинството от решенията на Съда в Страсбург отговорността не е персонализирана така, както е в случая с Цветанов. Посочени са няколко съдебни инстанции, няколко съдилища, няколко прокурори и т.н.

Още повече, че законът разграничава отговорността на някои категории длъжностни лица, сред които са и магистратите, от тази на останалите.

Ето какво обясни адвокат Михаил Екимджиев пред "Правен свят": "Чл.9 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда различен режим на отговорност на длъжностни лица от различните власти, когато техни актове, действия и бездействия са причинили вреди на граждани и държавата е заплатила обезщетение. Законът изрично посочва, че магистратите, разследващите органи, органите по приходите, служителите на комисията за конфискация и на Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят регресно, само тогава, когато вредоносните им действия са признати с влязла в сила присъди да за престъпление. Всички останали представители на централната и местна изпълнителна власт, а това са и министри, шефове на агенции и тн., отговорят регресно по реда, предвиден в специалните закони. Чл. 9 от ЗОДОВ изрично препраща към чл. 1 ал. 1 от същия закон, според който държавата отговоря за неправомерни актове, действия или бездействия, при и по повод изпълнение на административна дейност. Законодателят не е направил разграничение дали регрес може да се търси, само тогава когато държавата е осъдена от националните съдилища по реда на ЗОДОВ, или от международна юрисдикция, каквато е Европейският съд по правата на човека. Това означава, че при наличие на политическа воля, може да бъде търсена регресна отговорност от министър на вътрешните работи за това, че със свои актове, действия или бездействия е причинил вреди на граждани и е станал повод за осъждане на държавата. Единственият, според мен, проблем е дали тази отговорност може да бъде реализирана спрямо бивш или само спрямо действащ министър. Законът не дава насока на тълкуване, но няма причина да бъдат третирани различно настоящите и бившите министри от гледна точна регресната им отговорност, тъй като това би било форма на дискриминация по признак обществено положение".

Адвокат Екимджиев подчерта, че не може отговорността на магистратите да бъде приравнена с тази на хората от изпълнителната власт, защото страхуващият се от регрес магистрат, престава да е независим.