Държавна сигурност е отчитала, че е увеличавала своята агентура, но в същото време изобщо не е имала представа какви процеси протичат сред интелигенцията.
За това противоречие в края на 70-те години на ХХ век признава самият началник на отдел 01 (натоварен със следенето на творческата интелигенция, б.а.) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия полк. Найден Петров.
Той прави това в Бележки към доклада за агентурата и вражеския контингент, които desebg.com публикува.
В него е посочена и причината за противоречието, а именно липсата на агенти в някои ключови звена в окръжните управления на МВР-ДС, като театрите, журналистите, писателите, художниците и др.
Такъв пример е даден със Софийско градско управление на МВР-ДС, с Бургас, където няма агенти във филхармонията, сред писателите, журналистите.
Друг проблем е стойността на агентурното донесение. Според признанията на полк. Петров голяма част от тях са „изписват се много страници без оперативна стойност”.
На трето място се получавали сведения за творчески процес без да има налице враждебен характер.
Не ставало и ясно какви са агентурните позиции на ДС в различни задгранични центрове, сред които тези на международните журналисти, културния и научен обмен и др.
Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция” на Комисията по досиетата, 2015 г.