Няма съществено разместване в политическите пластове след президентските избори. Данните показват, че между ГЕРБ и БСП разликата се стопява.

При предсрочни избори днес ГЕРБ биха взели първото място с 24% подкрепа, следвани от БСП с 21,2%. Трета политическа сила ще са Обединените патриоти (НФСБ, ВМРО и „Атака”) с 8 на сто от гласовете. Около и над 4-процентовата бариера са „Воля” на Веселин Марешки (4,10%) и ДПС с 4%. 

Промяна има в тълкуванието, че победата на изборите на Румен Радев няма да донесе ръст в избирателите – напротив, има повишаване в електоралния потенциал на левицата. Това посочи Добромир Живков от „Маркет линкс” по повод новото проучване на нагласите на избирателите.

Хипотетична партия на Слави Трифонов би взела 3,3%.  Импулсът с референдума губи инерцията си и хората подхождат със съмнение към политическа формация, оглавена от Слави Трифонов. Електоратът, който подобен проект би имал, е от тези, които не са решили за кого ще гласуват.

Само на десета от процента по-надолу остава настоящата конфигурация на Реформаторския блок. АБВ получава 1,2%. 

ДСБ и новата партия на Христо Иванов „Да, България”, които имат сходна антикорупционна реторика, са със съответно 1,3% и 1,2%, като обаче проучването е направено преди широко отразеното учредяване на новата политическа сила. 

Ниският процент при Реформаторския блок и отделилата се ДСБ означава, че десният избирател още не е осъзнал как се разпределят силите в дясното. Новосъздадената партия „Да, България” се очаква тепърва да покаже потенциала си. Има възможност и десните избиратели да я припознаят като свое представителство.

Това, което прави впечатление от данните на „Маркет линкс”, е, че е възможно да се повтори сценарият от 2013 г., когато общият вот на десните партии извън ГЕРБ беше достатъчен за влизане в парламента, но в крайна сметка политическите сили се явиха отделно и нито една от тях не мина 4-процентовата бариера.