"Купуването и продаването на гласове е..." Механичното избъбряне на задължителното предупреждение стотици пъти на ден го изпразва от съдържание, то е скороговорка, вид логопедично упражнение, ефективно колкото онова за употребата и листовката.
Но въртящите търговия с гласове едва ли се стряскат. Те са “постоянните заподозрени”, а от всички нечестни начини за забогатяване (по Илф и Петров), които практикуват, този сигурно е най-безобидният. А и идва “от горе”. Едни продават интересите на държавата, други търгуват с деца (пример от миналата седмица), тогава защо е тази врява за нещо, което струва между 25 и 50 лева?

Отказът от правото на избор и наглата търговия с гласове след дългите години силно политизиран български преход показват колко се е разтворила ножицата между така наречения "елит" и обикновените хора, колко различни са местата, които обитават, езикът, на който говорят. Те нямат общ език.

Затова и политическите партии днес не си правят труда да представят платформи, програми и цели и някак без хъс играят пиесата “Честни парламентарни избори”. Диспутите са изморителни, изискват добра подготовка, а и малцина ще слушат непредубедено и разберат. Защото и вникването изисква усилия.

Популярна и предпочитана форма на агитация през целия септември, както и при европейските избори през май, е така наречената outdoor communication: плакат с образа на лидера на всяко дърво (не е метафора) и билбордове. Съпровождащият ход е кампания по места - с мегафони, примитивни послания, често и дебели лъжи: 1000 лева пенсия за всеки, таблет за всяко дете, ще върнем казармата. Едни надвиват цената на тока, други режат главата на газовата ламя…

Приказката свършва веднага след изборите. Защото обещанията са неизпълними, противоречат ту на Конституцията, ту на пазарната икономика, на международни конвенции, сключени договори и т.н., или са направо идиотски. И все по-малко хора им се връзват. Макар че все се намира някой нов юнак да ги прилъже.

"Кампанията е по терлици. Минава много тихо. Има пълен отказ от лидерски дебат, който е висшият пилотаж на всяка кампания" – коментира за ДВ Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. А това е така, защото под повърхността има споразумение, което ще възпроизведе модела "КОЙ?".

В подкрепа на думите ѝ говори фактът, че дори не се наложи държавното радио да свали от ефир обзорните си и аналитични политически предавания “Неделя 150” и “Събота 150” - в духа на едно странно споразумение, депозирано в ЦИК. Просто нямало желание от страна на политиците да участват там, написа в. “Капитал (“Какво смущава в БНР?”).

Големият идеен дебат умря още на предишните избори. Липсата на пряк сблъсък между политическите лидери, според Цонева, кара и троловете да си почиват. Активни са главно тези партии и кандидати, които се готвят “на живот и смърт” да прескочат предизборната бариера. Или се борят за преференция – хитът на кампанията за парламентарни избори 2014.

Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, потвърждава: “Тази кампания минава доста вяло през формите на агитация и дори при самите политици. Ползват се обаче странични играчи, за да налагат тезите. Експерти изнасят битката. Това се дължи, предполагам, на крайно смътната конфигурация в бъдещия парламент. Ето пример: през разправията за служебното правителство се води предизборната битка между БСП и ГЕРБ", казва Лозанов.

Има и други сюжети, които влияят върху поведението на големите играчи: Русия, КТБ, Цветан Василев… А сега в сюжета КТБ очаквано се включи и Европейската комисия. И всички могат да бъдат засегнати от развръзката.

На повърхността е тихо, но отзад кипи търговия с гласове, която казват, че е получила допълнителен тласък от битката за лични преференции. Обемът на пазара на гласове е стабилен - според социолога и говорител на “Прозрачност без граници” Антоний Гълъбов той е 14-16 % от всички, които имат право да гласуват. Според Центъра за изследване на демокрацията около 400 000 гласа се купуват на избори в България. Според други данни 14 % от избирателите декларират готовност да продадат правото си на глас. А колко ли са тези, които искат същото наум?

Но умишлено да държиш избирателите на диета от малко информация за ставащото и високото ниво на тревожност за битовото оцеляване, както и на риалити формати, беше изгодно години наред. Оказва се, че процесът е стигнал твърде далеч и некомпетентността на електората се превръща в проблем.

Колкото е дълга историята на изборите – от древна Гърция до днес, толкова е богат и арсеналът от изборни манипулации. Но българският принос се оказва сериозен.

Брокерите са много изобретателни днес – отговарят на наболели нужди, сбъдват мечти. Започнали са да обикалят фамилиите, които планират сватби в оставащите дни до изборите, и директно им предлагат “покриване на масрафа”. При кампанията през май поемали разноски за ученическите балове – ресторанти, костюми и рокли. Не всички нарушават избирателните правила по желание, някои са просто крепостни – имената им фигурират в списъците на лихварите, които ги продават “на едро”.

Последен писък в търговията с гласове, за която разказва служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов, е фалшивият кастинг за филм. МВР съобщи за 53 сигнала за купуване на гласове – само до 19 септември. Броят им расте с всеки предизборен ден. И при предишните имаше много сигнали. И един осъден.

“Няма да им е лесно на желаещите да продават гласове така, както им е било на предишни избори”, заканва се министърът. И добавя, че се интересува от това коя политическа сила купува гласове.

Засега няма с какво да се запомни тази предизборна надпревара. Ако изключим находчивото послание на една приказлива дама, която призовава да гласуват за нея като за “единствения мъж в българската политика”, докато кара автобус на два етажа. Или фарсовото превземане на Централната избирателна комисия от представители на малка националистическа партия, които накрая сами напуснали – за облекчение на всички, защото имунитетът им пречел да бъдат изхвърлени.

Колкото по-слаба и неартикулирана е медийната кампания, толкова повече купуването на гласове се превръща в средство за влияние върху вота. И обратното е вярно. Партиите се множат, броят на политиците в България расте с плашещи темпове, а политиката от най-чист вид боледува и се свива. Предизборни парадокси 2014.

Антоанета Пунчева, ДВ