Ръководителят на департамента „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките проф. Емил Ботев завява в интервю за "Новинар", че информацията от вторник за земетресение в Самоков не е вярна.

"Ако говорим въобще за самоковските земетресения, това е раздвижването в локален план на съответните разломни зони, които разделят Рила от комплекса на Плана, Витоша и другите планини към София. Земетресение във вторник нямаше. Беше излязла погрешна информация от Европейския сеизмологичен център и по стар български обичай журналистите, без да направят проверка или да се допитат до съответните оторизирани органи, са я разпространили. Пак ще подчертая: такова земетресение в никакъв случай не е имало.

На въпрос каква е причината за тази много опасна дезинформация, ученият пояснява, че е от желанието на човешката цивилизация да облекчи своя интелектуален и умствен труд и да въведе максимална степен на автоматизация на всички свои дейности. Като резултат от всичко това е и ефектът, който всички ние наблюдаваме – от една страна, много високо техногенно развитие на цивилизацията, от друга – все повече не само природни, но и обществени катастрофи, които наблюдаваме навсякъде с изключение на Централна Европа.

Според проф. Ботев наводненията, свлачищните и срутищни процеси не се свързват пряко със земетресенията. Обратният вариант е по-допустим. Тоест след едно земетресение е възможно да се случат други природни бедствия от типа на свлачища и срутища. Но земетресенията дори на територията на нашата страна се извършват най-малко на два-три километра дълбочина. Средната дълбочина на сеизмогенните зони в България е докъм 20 километра. Най-силните трусове на територията на нашата страна се случват от 8 до 15 километра.

Проф. Ботев съобщава още, че на територията на нашата страна се случват средногодишно около 1000 микроземетресения и само около два процента от тях, не повече от 20–30 земетресения най-много се усещат от хората годишно. "В момента сме в период на относително затишие, но не е точно така при териториите на съседните ни държави. Например в Солун има много голяма активизация, във Вранча, където трусовете въздействат и на нашата страна, също има една по-висока активизация. Така че можем да кажем, че по отношение на земетресенията в последните десетилетия сме нещо като Обетована земя. Ние нямаме силни земетресения в сравнение с нашите съседи. Имахме няколко умерени по сила трусове. Последният беше в Пернишко през 2012 г. С магнитуд по-малък от 6 са малки земетресения. С възможност за реално въздействие на инфраструктурата са над тази цифра. Такива катастрофални трусове са станали наведнъж, в един кратък период от две десетилетия на територията на нашата страна. Това се е случило в началото на миналия век – от 1901 до 1928 година.

Сеизмологът успокои, че ние сме встрани от контактите на активните противодействия между микроплочите, каквито се извършват на юг от нас и в дълбочина на територията на Румъния. Натрупването на тези напрежения винаги се извършва за по-голям период от време, колкото трае човешкият живот. "В този смисъл е трудничко ние само за няколко десетилетия да дадем някаква обективна оценка за подготовката на силно катастрофално земетресение. Това е проблем и в световен мащаб", заяви проф. Ботев.