Сроковете, в които се подготвиха изборите, бяха скъсени по обективни причини. Недостатъчното разясняване се прояви като сериозна слабост, която обаче е преодолима, заяви за агенция "Фокус" проф. Емилия Друмева, председател на сформирания Обществен съвет към Централната избирателна комисия, юрист и конституционалист. Малко известен е фактът, че в българската изборна история гласуване с преференции е имало от 1912 г. Действащото тогава законодателство предвижда възможност избирателят да зачерква имена в кандидатската листа. Когато един кандидат събере зачерквания, които са повече от половината от гласовете, подадени за тази листа, този кандидат отива едно място по-ниско в листата. Т.е. ефектът на успялата преференция тогава е бил по-мек, не както сега, да излиза на начело на листата, ако надскочи прага.

През 2007 г. Законът за избиране на европейски депутати предвиждаше отбелязване на преференции, през 2009 г. също, но прагът бе много висок – 15% от гласовете, подадени за партийната листа, уточ(нява проф. Друмева. Да се надскочи такъв праг се оказа невъзможно. Това несъмнено е било едно от съображенията прагът да бъде снижен на 5% за току що произведените избори.

Заслужава внимание фактът, че при действието на предишния Изборен кодекс (2011 – 2014) първоначално се предвиждаха преференции и при избори за Народно събрание; с изменението през февруари 2013 г. те бяха заличени, обясни юристът конституционалист. Сега действащият втори поред Изборен кодекс възстанови преференциите и при избори за Народно събрание, с праг 7%. Широко споделяна е нагласата преференциите да останат като живително допълнение към пропорционалната изборна система, позволяващо открояване на лица в регистрираните от партиите кандидатски листи.На въпрос задължителна или факултативна преференция, проф. Друмева отговори: "Задължителната ще е натиск върху волята на избирателя. Но ако той иска да „се чуе“ неговият глас при подреждането на листата, следва да отбележи преференция дори и когато харесва предложения от партията ред, за да не бъде „изненадан“ от успешно употребени преференции по същата листа."

Новият феномен, който особено ни развълнува и е повод за разсъждения, анализи, предложения, това са ефективно упражнените преференции, коментира още проф. Друмева. Тя уточни, че голяма част от нарушенията при последно произведените избори са нарушения от организационен и управленски характер - въпрос на организация, на техническо оборудване, на стиковане, спазване на срокове. Затова едно направление, в което трябва да се работи за подготовка и провеждане на избори (не само европейски, но и национални и местни избори), е създаването на изборна администрация по места. Централната избирателна комисия вече е постоянно действащ държавен орган с мандат пет години. Но едновременно с това този орган разполага с минимална администрация. Идеята е професионална изборна администрация да се разположи в рамката на всяка областна администрация. Областната администрация е управленско равнище на държавна власт по места. Областите са 28, а изборните райони за парламентарни избори (със значение и при европейски избори) са 31. В рамките на областните администрации да се формират неголеми по численост отдели „Избори“, които да се занимават основно с изчистване на избирателни списъци, с демографски сведения, с обучение, което продължаващо и повтарящо се проявява като слабо място – все дейности с постоянна актуалност за една демократична държава, а не са само за няколко месеца преди избори. Областните администрации представляват съвкупност от служби около фигурата на областния управител. При преустройство и преструктуриране на тези служби би могло да се обособи една структура, отдел, който професионално и служебно да се занимава с избори. Това не би следвало да се отрази тежко на бюджета на областта, защото е въпрос на оптимизиране на администрацията, убедена е конституционалистката. Секционни и районни избирателни комисии остават, както е по сегашния закон. Те се формират партийно съобразно с парламентарно представените партии и коалиции, по правило са проекция на народното представителство по места и като такива са необходими и оправдани в политическото пространство. Секционните комисии провеждат гласуването в изборния ден, броят бюлетините, оформят портоколите, но за техническота оборудване и обслужване, за организацията ще бъдат подпомагани от професионална изборна администрация. Считам, че такова развитие ще направи провеждането на избори по-професионално и по-малко напрегнато, без да се отнема от прозрачността.", уточни проф. Друмева.