"Последният ефект от влизането в еврозоната е монетарният – дали ще имаме лев, вързан за еврото, или евро, от техническа гледна точка много голяма разлика няма. И сега има някои страни в Европа, които използват еврото като разплащателно средство без да са членове на ЕС и на еврозоната. Това ние можем да го решим от днес за утре. Смяната на валутата не може да направи бедните богати", коментира пред бТВ професор Светослав Ставрев, професор по мениджмънт, доктор по икономика и доктор на философските науки.

"Обаче еврозоната е сложна структура на един съюз, членове, на който сме. Тя има да изпълнява задачи във връзка с укрепване на финансовата система на ЕС. Сега тази зона се намира на кръстопът. Има два възможни пътя на развитие със своите знаменосци – единият е френският президент Макрон, който иска еврозоната да се развие в посока на един банков съюз с международен европейски фонд, който да бъде естественото развитие на сегашния европейски фонд, който разполага с потенциал от 400 милиарда евро да кредитира икономиката. Това е път в посока към превръщане на ЕС в нещо, което върви по пътя към федерация за сметка на намаляване на суверенитета на страните-членки. Срещу този път застава Германия. Меркел иска това, което германската политическа класа иска в момента – т.е. това да не стане. Казва се, че банковата система на ЕС се нуждае в момента от оздравяване, за да се избегнат рисковете пред нея и чак тогава да се мисли за превръщане на ИСМ в европейски фонд. Което означава, че в резултат от проведените тестове на банките в Европа, констатацията е, че не са в цветущо състояние", обясни той.

"Ние и в момента имаме проблемни банки – банки с прекалено лош кредитен портфейл, банки с капиталова несигурност. Оттам идва и въздържанието на ЕС при разглеждане на настойчивата молба на България да бъде приета в чакалнята и да си чака реда", смята професор Ставрев.

По думите му по-добре е влоговете на хората да са в лева, защото там лихвата е малко по-висока отколкото в евро, сигурността също е малко по-висока.