Даниела Горчева*

Конституцията на България гарантира правото на гражданите на мирни шествия, митинги и демонстрации. Тя не се интересува от това дали тези, които демонстрират са прави или не са прави, дали са красиви, умни, високи и демократи или не са красиви, умни, високи и демократи. 
Единственото, от което законът се интересува е да не бъде нарушаван общественият ред.
Никакво значение няма дали одобряваме или не одобряваме нечии възгледи или стилистиката на дадено мирно шествие. Единственото, което има значение е това шествие да не престъпва законите (както бе с атаката на Сидеров и компания срещу мирно молещи се мюсюлмани в джамията), както бе с физическата атака на ВМРО в Бургас срещу молитвен дом на "Свидетели на Йехова", когато хора бяха бити и пребити до кръв от въпросните "патриоти".

Не харесвам антинатовските демонстрации, не одобрявам комунистически сборища и митинги, имам резерви относно много религиозни секти, имам резерви относно стилистиката и на Луков марш, и на Прайд парада (в София и по света), но винаги

ще защитавам ПРАВОТО на гражданите от мирни шествия! 

Дори ако става дума за мои идеологически противници. Законът в демократичните държави не преследва хора за техните възгледи - дори най-отвратителни, дори най-противни или смехотворни. Законът преследва само извършителите на престъпление. А какво е престъпление е указано в закона.

С хората с неприемливи възгледи се спори. Това вече е въпрос на просвещение, не на забрана. В Холандия се набляга на просвещението, затова там няма големи маси объркани от пропаганда и фрапиращо невежи хора. 
А в България първорефлексно (по комунистически тоталитарен навик) се набляга не на просвещението, а ... на забраната. Забраната обаче не е решение. Когато вие забраните нищо, то отива ъндърграунд, където не може да го контролирате и сетне като зараза инфектира и обхваща много по-големи слоеве от обществото, защото хората си казват: те забраняват, значи тук има нещо скрито. Много по-добре е да разгромиш манипулаторите с аргументи и факти и да привлечеш тези хора на своя страна, на демократична страна, а не да им забраняваш.
Що се отнася конкретно до дискутирания всяка година Луков марш. Това е мирно и обявено като мълчаливо шествие в деня (или около датата) на терористичното убийството на ген. Луков. 

Смятам, че е задължение на всеки приличен човек да напомня нацистките и комунистическите престъпления.
За жалост организаторите не спазват изискването шествието да бъде мълчаливо и тези просташки скандирания на името на генерал Луков и всякакви глуповати лозунги го компрометират.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.