Пуснаха царя в деня на преврата да лъска червената власт

Това заяви в интервю за  bТВ бившият премиер и бивш монарх Симеон Сакскобурготски. Едва ли случайно, но за поредното му адвокатстване в полза на кабинета на Орешарски  бе избрана знаковата дата 9-ти септември, когато през 1944 г. комунистите с преврат взимат властта в София, а роднините на Симеон и работелите за короната са избити без съд и присъда и пратени по концлагери.

Според бившия монарх важен е имиджът на България. 

Добре е да гледат на нас в света и да има просперитет за страната. Аз не взех страна, а казах обективното какво мисля за протестите. От чужбина няма да гледат добре, ако има второ правителство, което няма да си приключи мандата както това на Борисов, посочи бившият премиер. Той е категоричен, че е необичайно деца да присъстват на демонстрации и затова трябва да има закони. 

Особено ми се стори, че новините започват с броене на протестите и хората участвали в тях. Протести има, но има и избори и парламент и хората са гласували за тях. Съжалявам, че малко хора са гласували на последните избори, каза още Сакскобурготски. Той обаче отказа да даде оценка за назначението на Делян Пеевски. Изтъкна, че лесно било да се критикува, но трудно да се управлява. Важни са резултатите от управлението, а не детайли, твърди Царят. Той отказа да каже, дали би назначил Пеевски за шеф в ДАНС, но обществото помни, че кариерата на медийния магнат му тръгна именно по времето на НДСВ и управлението на Симеон Тогава висок пост в тотализатора получи и майката на Пеевски – Ирена Кръстева.

Симеон потвърди, че в момента в Страсбург се води дело, с което той иска да си върне имотите на фамилията. 

Частната собственост е неприкосновенна, а всеки може да си тълкува нещата както иска. Аз съм европейски гражданин, и се опитвам да се защитя и да си търся правата. Аз съм патриот, а ми приписват, че съдя държавата, каза още Сиемон. Той не знаел дали ще се приеме закон за царските имоти, но не търгувал с имоти и с влияние и с политически игри.

Сакскобурготски призна, че за него е голямо щастие след 50 г. в изгнание да живее от 2000 г. в родината си.