Българи, които живеят и учат или работят в Англия, започнаха протестна кампания срещу промените в Изборния кодекс, които ограничават възможностите за гласуване зад граница, след като депутатите решиха избори ще се провеждат само в дипломатически представителства на република България. 

На проведения заедно с местните избори референдум през 2015 г. в Англия бяха отворени десетки секции с помощта на хората по места. Сега това вече няма да е възможно, което е и повод днес сънародниците ни на Острова да организират от 16:30 часа местно време флашмоб пред посолството в Лондон. Протестът е озаглавен #стигатрИКове.

„Ние, дори след години в чужбина, все още имаме силни връзки със страната - това са нашите роднини, спомените за родната стряха, за неповторимата българска природа. Все още допринасяме към българската икономика, изпращайки милиони левове, повече от всеки друг чуждестранен инвеститор“, пишат организаторите на протеста в социалната мрежа фейсбук.

В призива си нашите сънародниците написаха още: "Току-що гласуването стана хем задължително, хем невъзможно за около 150 000 българи във Великобритания.

Народните "избранници" гласуваха да разрушат доброволния труд, положен от българите по света, които се преборихме за това да разкрием избирателни секции там, където живеем. От днес, избирателните секции извън страната могат да бъдат разкривани само в дипломатическите и консулските представителства.

Абсурдните поправки в Изборния кодекс, не само не създадоха избирателен район "Чужбина", ами ограничиха възможността на българите, работещи в чужбина, да упражняват вече задължителното си право на глас.

Ние, дори след години в чужбина, все още имаме силни връзки със страната - това са нашите роднини, спомените за родната стряха, за неповторимата българска природа. Все още допринасяме към българската икономика, изпращайки милиони левове, повече от всеки друг чуждестранен инвеститор. Гласуването на парламентарни и президентски избори е един от малкото начини, по които можем да участваме в обществения живот в родината, дори е повод да се събираме с други българи, живеещи зад граница. Избирателни секции в градове като Манчестър, Брайтън, Норич, Глостър, Портсмут и много други, поддържат гореща връзката с родината.

Затова, трябва да защитим крехката територия, която завоювахме - да защитим правото да гласуваме в избирателни секции извън посолството - на удобни за нас места!"

В същото време българи в Оксфорд изпратиха открито писмо до Народното събрание, с което призовават за отмяна на решението.

„Ние смятаме, че ограничаването на образуването на избирателни секции в чужбина ще ограничи възможностите, правата и задълженията на българите в чужбина да участват в обществения живот на страната. Смятаме това за недопустимо, необяснимо и недалновидно. Затова призоваваме народните представители в 43-то Народно събрание да отменят на второ четене ограниченията за отваряне на избирателни секции в чужбина свързани с чл. 11-17 от Изборния кодекс.“ (промените обаче бяха приети вече на второ четене – б.р.).

Вижте какво написаха в писмото българите в Оксфорд:

Писмо на българи в Оксфорд до Народното събрание:

До: Народните представители в 43-то Народно събрание

Отворено писмо относно промените в Изборния кодекс, свързани с образуване на избирателни секции в чужбина

Уважаеми народни представители в 43-то Народно събрание,

Ние, долуподписаните българи студенти и възпитаници на Оксфордския университет, научихме с притеснение за решението на Народното събрание да одобри на първо четенепоправки в Изборния кодекс, които отменят възможността за образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите представителства на Република България (чл. 14 от Изборния кодекс).

В Оксфорд благодарение на местни усилия и подаване на декларации на парламентарните избори през 2014 г. беше отворена избирателна секция. Тогава в секционна избирателна комисия (СИК) Оксфорд правото си на глас упражниха над 220 души. През 2015 г. в Оксфорд отново беше организирана избирателна секция за провеждането на национален референдум за електронното гласуване, като малко под 100 желаещи изразиха своето мнение в СИК Оксфорд. В този случай на доброволческа основа беше намерено безплатно и централно помeщение, което сви до минимум разходите за организирането на избирателна комисия.

Като студенти, ние сме във Великобритания с цел обучение и много от нас се надяват да могат да приложат своите знания в България. Отнемането на реална възможност за упражняване на правото на глас ни отнема и възможността да участваме в изграждането на нашето общо бъдеще като граждани. Това важи в още по-голяма степен за тези от нас, за които гласуването в чужбина е първата възможност в живота да упражним своя глас. За всички нас обаче е неприемливо транспортни разходи и време, прекарано в лекции и лаборатории, да са ефективни пречки за участие в демократичния процес.

Сред гласувалите в Оксфорд бяха и българи от много съседни места, част от които гласуваха за първи път от десетилетия. Друга част от тях бяха възрастни хора или семейства с деца, за които пътуването до Лондон и чакането с часове наред пред българското посолството там също би било непосилно. Това често са хора, на които сме разчитали за помощ когато за пръв път сме се оказали далеч от дома. Бихме искали да изкажем огорчението си, че и на тях може да им бъде отказана възможността да се почувстват част от българското общество само защото са далеч от родината и нейните дипломатически представителства.

Ние смятаме, че ограничаването на образуването на избирателни секции в чужбина ще ограничи възможностите, правата и задълженията на българите в чужбина да участват в обществения живот на страната. Смятаме това за недопустимо, необяснимо и недалновидно. Затова призоваваме народните представители в 43-то Народно събрание да отменят на второ четене ограниченията за отваряне на избирателни секции в чужбина свързани с чл. 11-17 от Изборния кодекс.

С уважение,

(за да подпишете писмото, моля добавете коментар със следната информация: [Име] [Фамилия] [настояща работа/студент/магистър/докторант] [специалност (завършил през…)] или се свържете директно с Мария Спирова или Ивайло Яйджиев)

Мария Спирова, журналист, Криминология (2008 г.)

Ивайло Яйджиев, докторант, Публични политики

Ивайло Говедаров, анализатор, Русистика и източна европейстика (2014 г.)

Ани Коджабашева, докторант в Колумбийския университет,История на изкуството и визуална култура (2013 г.)

Никола Константинов, студент, Математика и статистика

Михаела Смилова, студент, Биохимия

Александър Иванов, докторант, Невронаука

Станислава Топузова, докторант, Право

Грегориан Пириндев, студент, Математика

Тео Тодоров, студент, Математика

Йордан Донев, студент, Математика

Марина Петрова, докторант в Есекския университет, Глобално управление и дипломация (2014 г.)

Мария Лазарова, студент, Компютърни науки

Христиан Христов, студент, Компютърни науки

Калоян Методиев, студент, Физика

Деян Левски, докторант, Микроелектроника

Цветелина Цонева, студент, Френски и испански

Благовест Господинов, студент, Математика и информатика

Явор Новев, докторант, Физикохимия и теоретична химия