Преподавателят по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ доц. Дилян Николчев предлага алтернатива срещу манипулациите, които се опитват да ни пробутат леви учени в учебниците по история. Той анонсира да се ползват учебни помагала, в които да се събират реалните факти за мрачните времена на соца, а не тийнейджърите да учат как Тодор Живков се грижел за благосъстоянието на народа от фалшиви учебници. 

В сборника „Доклади от годишна университетска научна конференция“ той е публикувал монография „За специалните "остри" военновременни задачи и мероприятия на "Служба 7" към ПГУ на ДС в Турция и Гърция през 60-те години на миналия век“. В труда си разказва за функциите на „Служба 7“ като част от Първо главно управление на Държавна сигурност и КГБ.

„Служба 7“ е създадена през 1963 г. с помощта на представителството на КГБ на СССР в София към ПГУ на КДС. Тя е самостоятелно направление към Управлението с щат 4 оперативни работници. През 1966 г. те вече са 7, а през 1968 г. Службата се обособява в отдел XII, който в началото на 1969 г. се слива с VIIК и продължава да съществува като направление за подготовка и провеждане на специални мероприятия в рамките на този отдел. 

При създаването ѝ задачите ѝ в първите години са ограничават до военновременното направление и разработката на специалните диверсионно-разузнавателни групи СДРГ, които да действат на територията на противника. За работата на Службата през 1963 г. първият ѝ ръководител полк. Петко Ковачев отбелязва, че работата ѝ дотогава е водена от окръжните управления по места. Резидентурите до този момент не са работили по линия на спецгрупите и работата в тази посока все още не е координирана с тях. Пред Служба 7 се поставя задачата да се разработи цялостен план за вражески страни, които ни интересуват, с конкретни задачи, които ще стоят пред нашите разузнавателни органи при усложнена обстановка. Съответно задачите трябва да бъдат разработени в няколко основни направления. Разузнавателното трябва да обхваща „събиране и изпращане в Центъра на информация от военно-стратегически характер, както и от тактически – за строеж, местонахождение и действия на военноморски бази, складове на атомно оръжие, ракетни и военновъздушни обекти. Политико-диверсионното направление е свързано със задачи, които се отнасят до пускането на слухове от най-различен характер, увреждащи на врага, всяване на паника и дезинформация. Постигането на тези цели трябва да бъде съчетано с частични малки действия като терор диверсии и прекъсване на комуникации, последствията от които да са психологически, смут и разстройство на политическия, икономическия и военен живот на вражеската страна. Предвижда се също и изграждането на канали за прехвърляне на наши спец групи и упорни пунктове за укриване и снабдяване на тези групи. От съществено значение за ръководството на „Секция 7“ в онзи момент е и как и какви хора /агенти/ трябва да се изберат. За Турция и Гърция са предвидени 18-20 групи, които работят с помощта и опита на КДС на СССР. От запазените документи става ясно, че през 1964 г. са разработвани уязвими места като жп линията Анкара – Истанбул, Анкара – Адана, Анкара – Аяш и др. В Гърция е изучавана жп магистралата Атина – Солун, като на първо време се установяват в района на Атина най-уязвимите места.  За Служба 7 през 1965 г. е изключително важна помощта на КГБ. Затова за 10 дни пристига у нас Христофор Аганесян – специалист по провеждане на остри мероприятия. През втората половина на 1965 г. „Служба 7“ започва да работи по тропосферната мрежа на НАТО в Турция и по водопровода на Истанбул. През този период се засилва още повече взаимодействието между Службата и РУМНО, най-вече по отношение на събраната от двете специални направления информация. По линия на Гърция „Служба 7“ продължава да работи по предварителния си план за събиране на данни за обекти на разработка „моста на шосето и жп линията Солун-Атина при с. Темпи в района на Лариса и „петролопровода Атина – Солун, който още е в строеж и ще снабдява почти всички ВВС бази на НАТО в Гърция“. 

Прави впечатление и поставената задача да се изучават условията за изграждане на партизански огнища в района на Солун – Катерини при усложнена военна обстановка и изучаване на условията за изграждане на партизански огнища в района на Аталанти. За последните две цели трябва да бъдат разпитани агентите Караянис, Ив. Димитров, Теофилос, Танасарас и др. за историята и съпротивата в Солунския район. Предвидени са и задачи по „събирането на сведения и информация за специалните войски на Гърция. За отговорници от Центъра са определени оперативните работници Деребеев, Кръстев, Илчев, Ковачев, Златанов и Велев.

През същата година по обектите по военновременните мероприятия на „Служба 7“ на територията на Гърция и Турция започват да се водят разработки, зашифровани под следните оперативни имена: в Турция, обект „Терос“ – „Петролопровода „Анталия – Бъмдарма, „Космос“ – тропосферните станции на НАТО и САЩ. В Гърция. „Снабдител“ – петролопроводът Андикира – Сидикира“, „Бункер“ – тропосферните станции на НАТО и САЩ, „Арка“ – мостът на жп линията по шосето „Атина – Солун“ при село Темпи. 
Характерно за работата на Службата през следващата година е стартирането на подготовката за „извеждане“ на агенти от Турция и Гърция за постоянно или временно. Успоредно с това продължава и работата по заложените преди това задачи по отделните военновременни мероприятия, като особени усилия са положени по разработките „Торорс“ и „Космос“.

През 1967 г. „Служба 7“ при ПГУ съставя план за създаването и подготовката на заплануваните вече 6 СГДР за действие при военновременна обстановка на турска и гръцка територия. През същата година планът се променя те да са 7, като замисълът е до края на 970 г. те да станат 8 и да бъдат готови да действат на противникова територия. 

Най-вероятно по политически съображения, продиктувани от КГБ, в края на 1967 г. по нареждане на ПГУ работата на „Служба 7“ е спряна. Вниманието е насочено към мирновременните обекти в Турция и Гърция. През 1968 г. започва реорганизацията на Службата, която продължава да съществува като направление за подготовка и провеждане на специални и остри мероприятия. През март 1969 г. и януари 1970 г. две нови указания на ПГУ нареждат Службата да не се изоставя. Наредено е да се продължи подготовката на СДРГ. До 1976 г. обучението продължава, но подробности липсват. Усилията на „Служба 7“ тогава са съсредоточени към мирновременни обекти – отвличане, ликвидиране и обезвредяване по отношение на някои „изменници“ на родината. Разработките за Турция и Гърция целят разваляне на отношенията между двете страни. Цели за действия са например обектите „Хикс“ – къщата-музей на Ататюрк в Солун, която трябва да бъде подпалена и взривена. 

Архивните документи на „Служба 7“, имащи отношение към военновременни цели и обекти на ПГУ на териториите на Турция и Гърция, свидетелстват за болноидеологизираните мотиви за осъществяване на острите мероприятия, почиващи изцяло върху доктрината на комунизма и интернационализма.