Сакскобургготски пред CNN: Само архивите в Москва мълчат за смъртта на баща ми

Само архивите в Москва мълчат за смъртта на баща ми. Това призна бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски по време на интервю за CNN. Той бе гост на рубриката „Невероятни съдби“ на легендата на телевизията Кристиан Аманпур, a самото интервю е заснето в църква.

Аманпур връща монарха към детството му, когато на 6-годишна възраст, когато баща му – цар Борис III, почива. „30 години след това започнах да търся из архивите какво точно се е случило, но никога нищо не открихме. Поне от това, което беше декласифицирано“, разказва Симеон.

„30 години след това започнах да търся из архивите какво точно се е случило, но никога нищо не открихме. Поне от това, което беше декласифицирано“, разказва Симеон. „Единствените архиви, до които нямаме пълен достъп, са архивите в Москва. Баща ми нямаше проблеми със сърцето, но беше под огромен стрес. Така че може да е получил инфаркт и без външна намеса, но агонията му в продължение на две седмици подсказва, че има нещо повече от инфаркт.” уточнява Сакскобургготски.

Аманпур го пита и как се е чувствал, когато е станал министър-председател, а той разкри, че не е очаквал топлото посрещане на българите през 90-те. "Бях толкова развълнуван, почти до сълзи. Мисля, че това се дължеше и на ролята на баща ми", разказа той.

Сакскобургготски е на мнение, че е направил много, за да върне България на европейската карта. "Привлякохме вниманието на много чужди политици към страна. Това отвори много врати за нас, за да станем член на НАТО, на Европейския съюз. И освен това, се опитах да не търся каквото и да отмъщение за съдбата на семейството ми. Това също промени и съзнанието на обществото. Освен това е много трудно да се премине от комунизъм към пазарна икономика. И повече от 20 години това все още не се е случило напълно", заключва монархът.

„Опитах се да не търся никакво отмъщение и мисля, че четирите години като премиер и сега се признават от хората като най-спокойните, най-предвидимите и като времена без партизанщина“, спомня си Сакскобургготски.