Отстранената от Софийския градски съд съдия Румяна Ченалова е осъдила групата на Марио Николов за изпирането на пари от програма САПАРД след своеволие при оценка на доказателствата и е изопачила фактите по делото, по начин типичен за сферата на изкуствата, но не и за правораздаването. Това става ясно от мотивите на Софийския апелативен съд (САС), с които втори негов състав (Николай Джурковски-председател, Милена Панева-докладчик и Карамфила Тодорова) оправдава всички подсъдими по знаковото дело. То се върна в САС, след като преди повече от две години Върховният касационен съд (ВКС) го възобнови по искане от 2013 г. на изпълняващия функциите главен прокурор тогава Бойко Найденов. Година по-рано САС отново беше оправдал всички подсъдими. През 2010 г. те бяха осъдени на първа инстанция от съдия Ченалова. Развитието на делото в апелативния съд се повтори в края на м.г., когато САС отново оправда подсъдимите, съобщава "Правен свят".

Основна теза на обвинението е, че 6 фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков (единствен оправдаван още на първа инстанция), са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.

Както предишният състав на САС с председател Калин Калпакчиев, така и сегашният, констатира, че съдият Ченалова е направила произволни изводи за свързаност на подсъдими и фирми, които е възприела безкритично от тезите на обвинението. Съдът посочва за пример част от дружествата, за които се твърди, че са създадени, за да участват по проекти на САПАРД. Оказва се обаче, че те са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне програмата в България и със съвсем различен предмет на дейност. С ирония съдът отбелязва, че не може да отрече способностите на учредителите на фирмите за перспективно мислене, разум и интуиция за бъдещото развитие на страна, за да създадат години по-рано дружества, които след това ще получават пари по САПАРД, но подчертава годините на създаването на тези дружества.

"Все така предизвикателно произволно е да се твърди, че тези дружества са били създадени с идеята да обслужат бъдещото кандидатстване на евентуални бъдещи търговски субекти за субсидиране по тази програма. Този подход на интерпретиране на факти, свързан с преувеличаване, изопачаване, надграждане на съдържанието им и т.н. е типичен за изкуството, но е неприложим в правораздавателната дейност", се казва в мотивите на съда.

Според апелативните магистрати, СГС е щял да стигне до коренно различни изводи от тези, описани в обвинителния акт, ако беше направил прецизен анализ на доказателствата и "ако бе направил, макар и само опит, да се дистанцира от предложеното му с обвинителния акт".

Като описва организацията на престъпната група, възприета от СГС - как Марио Николов давал нареждания, а останалите ги изпълнявали, без да е посочено кога, къде и при какви обстоятелства е ставало това, апелативният съд заключва, че "тези изводи са резултат на превратно третиране на свободата на оценка на доказателствата, с която разполага съдът и превръщането ѝ при решаването на настоящото дело в своеволие".

Все в този смисъл САС посочва, че използването на правни понятия като организирана престъпна група в съдебните актове "следва да се случва в контекста на правната им уредба, а не в контекста на масовото говорене" и подчертава, че за целите на наказателното производство понятието "организирана престъпна група" следва да се разбира със съдържанието в чл. 93, т. 20 НК.

По отношение на прокуратурата, съдът казва, че не са спестени усилия за излагане на факти с обвинителна насоченост за всеки от подсъдимите, но има сериозен доказателствен дефицит. Това според САС прави обвинителния акт непълноценен, но съдът не връща делото на прокуратурата, защото решава да елиминира неблагоприятния за подсъдимите ефект с оправдаването им.

Относно констатациите и указанията на ВКС за връщане на делото – обсъждане на предикатното престъпление документна измама, по което има отделно производство в спецсъда и евентуално обикновена измама, както и възможността да се кандидатства пред фонд Земеделие за закупуване на машини втора употреба, апелативният съд отговаря обстойно на тези въпроси. От фонда е получен изричен отговор, че субсидии за оборудване втора употреба са недопустими.

На първо място САС отбелязва, че от доказателствата по делото може да се обоснове единствено обвинителна теза за предикатното престъпление измама и то само за част от подсъдимите, но не и за престъпна група за пране на пари. Данни за измама съдът намира в изпратените от чужбина доклади във връзка с разследвания срещу тамошни участници в сделките с машини, които отдавна бяха осъдени. В тях се говори именно за сделки със стари машини за месопреработка от България през фирми-фантоми, а след това през германски компании и последващото им връщане отново в България, но вече като нови и на много по-високи цени. В докладите се сочат конкретните участници и според САС тази информация е можела да послужи за започване на разследване, но не може да има стойност на доказателствена информация в настоящото дело.

Спорен въпрос по делото и при предишните му разглеждания беше разделянето му на две, като за предикатното престъпление още тече отделното производство. В мотивите на първата присъда на САС беше казано, че това разделяне е минирало делото, тъй като в докладите от Германия са посочени участници, които не са подсъдими по това дело, а са част от групата в другото производство.

Според този състав на САС при обвинение за пране на пари, без да е повдигнато такова за предикатно престъпление, не е нужно подробно доказване на предикатното престъпление, а е достатъчно да има в най-общ вид установени факти за това. Съдът е на мнение, че само по себе си липсата на обвинение за предикатното престъпление или отделянето му в друго разследване, също не е проблем, но затруднява изясняването на делото.

"Същевременно обаче провеждането на двете разследвания в рамките на един общ наказателен процес, когато разбира се това е възможно, както е в настоящия случай, би довело до по-рационално използване на силите и средствата на наказателното производство и би било най-благоприятният вариант за всеобхватно и точно установяване на фактите", пише в мотивите на съда.