България ще има единен орган за борба с корупцията. Това става ясно от изявлението на вицепремиера Меглена Кунева.

Тя обясни, че проектът на актуализирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията вече е факт и остава само да се даде от Министерството на финансите потвърждение за финансовата й обосновка.

”Единният орган за борба с корупцията, които ще заработи, може да бъде колективен, а може да бъде и с по-засилен едноличен характер. Не сме имали Агенция за борба с корупцията, нито Бюро за борба с корупцията. Аз лично търся повече отговорност – да е ясно и точно кой отговаря. Това е въпрос, който ще се реши със закон и вероятно ще бъде част от обсъждането в Министерски съвет, когато представим стратегията”, посочи Кунева пред БНР.

Тя добави, че от гледна точка на администрацията ще излезе даже по-евтино.

”Големи промени ще има в закона, който създаде Комисията по конфликт на интереси. Там ще търсим единния орган, както и БОРКОР. Сметната палата е също много важен елемент в тази характеристика на единния орган, защото лицата, които публично трябва да декларират имуществото си, тези публични декларации трябва да отидат от Сметната палата в този орган”, каза още Кунева.

Тя посочи още, че има много средства, вложени в информационна система в БОРКОР и по-нататък ще бъдат усъвършенствани всички информационни технологии, които могат да доведат до по-малка човешка намеса и по-обективен резултат.

Тя коментира и създаването на специално антикорупционно звено под контрола на главния прокурор.

”Това е взаимодействието между прокуратурата, която е господар на предварителното разследване и така е навсякъде, органите на разузнаване и контраразузнаване, какъвто е ДАНС, и МВР. Към Главна прокуратура се командироват от МВР служители в рамките на 6 години и те работят в близко сътрудничество. Става въпрос институциите да работят заедно и да си сътрудничат. И сега прокуратурата е господар на предварителното разследване, т.е. няма нещо ново. Просто са подчертани в един работен документ създаването на такива връзки. Създаването на допълнителни специализирани звена не лекува”, обясни Кунева.