Ръководителят на Комисията по помилването в президентството доц. Ива Пушкарова обяви в сряда, че е напуснала поста. Тя отказа да коментира конкретните причини за това.

"След 5 години и 8 месеца службата ми в Комисията по помилването приключи.

Благодаря на Господ, че ми отвори тази врата. Събрах се с хора, побиращи вселени от мъдрост, знания и душевно величие (членове на Комисията, служители на затворите, съдии, прокурори), заедно създадохме стандарти и политики, които получиха най-високо признание в решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България. Развихме научната основа на помилването, дадохме публичен достъп до работата си, включително до статистическите данни в реално време, изградихме стажантска програма, предоставяща реални знания и ранен професионален опит на млади хора, които пред очите ни се превърнаха в блестящи колеги с висока етика и усет за справедливост", коментира Пушкарова в личния си профил във Фейсбук.

Тя бе поканена да оглави комисията от президента Росен Плевнелиев.

Скандалите с помилванията бяха основна тема в края на мандата на Георги Първанов и Ангел Марин, припомня Mediapool. За 10 години на "Дондуков" 2 вицепрезидентът Ангел Марин на своя отговорност е подписал укази за частично или пълно помилване за 49 души, въпреки мотивирания отказ на експертната комисия по помилванията в президентството. Повече от половината от тях са били осъдени за убийство, а шестима - за убийство по особено жесток начин.

Едно най-скандалните помилвания за онова време - това на лидера на Евророма и дългогодишен съюзник на социалистите Цветелин Кънчев – носеше всички белези на политическа поръчка. Тогавашният вицепрезидент опрости остатъка от присъдата на Кънчев, въпреки че всички осем членове на експертната комисия са се обявили "против".

Това бе една от причините Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да адресират проблема още в началото на своя мандат. Създадена бе специална Комисия по помилването в състав от петима души, които да поемат отговорност за преглеждането на молбите на осъдените. Цялата информация бе направена публична, като преди това се криеше от обществото. В сайта на президентството започнаха да се публикуват редовно отчети за помилванията. Всичко това направи възможно България да бъде давана за пример от международни организации (включително Европейския съд по правата на човека в Страсбург) за извършените реформи.

На този фон не е ясно какво е довело до оставката на Ива Пушкарова.

"Видяхме процеси в обществото, престъпността, правосъдието, образованието и социалния сектор, които не се виждат от никъде другаде и разказвахме за тях. Видяхме хора и институции да се обединяват в общи каузи. Гледахме дълбоко в човешката душа, в злините, на които е способна, в трудностите й по пътя обратно и могъществото й, когато се връща към човешкото. Тръгвам си, знаейки, че всеки ден мнозина водят неравна битка за спасение – своето и чуждото – далеч от суетата и общественото внимание. Част от мен остава с тях. Благодаря и че тази врата се затвори", коментира тя.

Ива Пушкарова е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски" през 2003 г. Специализирала е английско и европейско право в Университета в Кембридж. От 2005 г. преподава наказателно право в СУ, а от 2011 г. и в Академията на МВР.

От 2005 г. консултира Съвета на Европа, Европейската комисия, Световната банка и други международни организации по различни въпроси на съдебната и наказателноправната реформа в Македония, Хърватия, Румъния, Русия, Грузия и Украйна. В периода 2003–2011 г. е изпълнителен директор на Съюза на съдиите в България.

Пушкарова е основен автор на Концепцията за държавна наказателна политика и на Концепцията за държавната политика в областта на правосъдието за детето. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ "Св. Климент Охридски".