В едно сърцераздирателно и впрочем доста скучно прощаване, Слави Трифонов разреши съспенса: щял да прави и телевизионен продукт, и политически проект. Първото - защото БТВ не му давала достатъчно свобода, макар че досега чухме само за едно спряно предаване. Второто - защото политиците не обърнали внимание на референдума му, макар че точно сега парламентът прие проблематичната му идея за 1 лев на глас. 

Бяхме почнали да мислим, че се е отказал. Вероятно е бил пред подобна дилема още през 1998, когато медийният му съратник Любен Дилов тръгна към политиката с партия „Гергьовден“, а той реши да си остане в шоубизнеса. Падането на интереса към предаването му го накараха да замени личностите скандали (Недялков, Лили Иванова) с политически. Спреният епизод например удвои рейтинга му. Е добре, седя протестно пред парламента, заканва се, призовава, но масите не се вдигнаха. С неясен резултат завърши и една друга заемка от популярната култура - кастингът за политици сред успелите в чужбина българи, организиран от Шоуто. Дали от тях трябва да почне изграждането на партията му? Или така той подготвяше турнето си сред нашите емигрантски общности? Постепенно агенциите престанаха да мерят хипотетична „партия на Слави“ и взе да се налага мнението, че шоуменът просто се кани да измести Пайнера от терена му на поп-фолк предприемач.

Отива си една епоха

И ето че Слави отново завзе центъра на вниманието. Тръмп дойде от риалити, Зеленский – от сериал, Бепе Грило – от хумористичния скеч, нашият човек пристига от дългогодишно токшоу. Кой друг нов играч има шанс да възникне при тоталната овладяност на медиите от властовия истаблишмънт? Залагаха на Радев и Манолова, но тях май ги засмука БСП. Трифонов не само е медия сам по себе си - той знае как да бъде идеалният популист: громи политиците-маскари, говори (пее) от името на народа, презира сложните мисли на експертите, изобразява сякаш физически простия здрав разум. В персоналния му сторителинг важен момент е, че е тръгнал от село и е успял със собствени сили, че е самотен ерген и работохолик, може би сериозно болен. На екрана го играе изненадан от абсурдите на света; гълчи благо палавите си сътрудници.

С шоуто на Слави си отива една епоха. За интелигенското малцинство това беше епоха на турбокапитализма, бръснатите глави, просташкия хумор. За телевизионното мнозинство обаче то неусетно се превърна в част от живеенето. Допиваш ракията с приятели, редиш пасианс, бърникаш с отвертката по някаква джаджа – а там тече един непресекващ поток от вицове, любопитни факти, музикални номера и цинични подигравки с онези, които към момента мразиш. „Целият ми живот мина с вас. Много ми е мъчно, че си отивате“, пише една млада фенка в страницата им. 

Моделът е американското токшоу: „домакин“ приема „гости“, с които води шеговит разговор; понякога се обажда музикант от оркестъра, а в студиото присъстват реални зрители за спонтанност. Противно на очакванията, че може да омръзне, предаването се повтаря в този формат вечер след вечер - Джей Лено е в ефир 17 години, Опра Уинфри 25, Дейвид Летерман цели 30! Резултатът е един вид Павловски рефлекс, който свързва предаването с отделянето на стомашни сокове, заспиването или каквото правим по това време.

Най-успешният медиен продукт на прехода

Локалният маркетинг на г-н Трифонов е силният акцент върху национално-патриотични тъги, каквито в Америка май не вървят. Български принос са и сценките в традицията на естрадата, с която сме отраснали. Вероятно нашият зрител се отегчава само от разговори, има нужда от повече шарения, знам ли. Дали ни харесва или не, шоуто на Слави е най-успешният медиен продукт на прехода. То се вписва в една глобална тенденция политиката да се обръща на майтап. Повечето американци днес се информират през подобни предавания: от либералния Джон Оливър до ултраконсерватора-конспирационист Алекс Джоунс. Самата поляризация на публичната среда там вероятно се дължи на тях. Защо не се появи алтернативна на Слави не знам, изглежда е успявал да запълни нишата, защото в продължение на години държеше дял от 30-40%. Наместо поляризация той предизвиква едно такова одомашняване на публичността, бетониране на предубежденията, весело отчуждение. Предаването му се превърна в институция и почти няма обществени личности, които отказват участие. Направи го навремето само царят, при което Трифонов произнесе паметната реплика: „Ако царят не гостува, ще гостува народът“.

Нито ляво, нито дясно, но патриотично

Шоуто му тръгна заедно с първата частна телевизия, където външната продукция играе сложен танц между бунтарство и лоялност. Номерът на всеки популист е именно в това да бъде в опозиция, пък дори на самия себе си. Та разбрахме, че Слави хем е благодарен на телевизията, хем чувства свободата си ограничена. Както не се ориентираме на власт ли са ВМРО или в опозиция.

Най-прозорливото у него беше опитомяването на фолка. Наричат го чалгаджия, но това само помага, защото народните хора интелигентите ги мразят, нали така? Не знам дали помните, но той вкара патриотичните песни в репертоара на десните по време на протестите срещу Виденов. По същото време почна да разработва попфолка професионално на фона самодейността, която се ширеше в този жанр; не рядко вкарва в него доза самоирония, което го прави смилаем и за по-взискателна публика. Мултитаргетинг – за един е фолкът, за друг националният кахър, за трети американоидният джазбенд. Обзалагам се, че политическия му проект ще е ни ляво нито дясно, със силно патриотична окраска. Тъкмо ще има повод да изпее още много песни.

По-добре е популизмът да си остане в медиите

И все пак май Трифонов изпусна момента за влизане в политиката. Току-що Борисов прие безумната му идея за финансиране на партиите, последиците от която хората взеха да осъзнават. В една от многобройните версии политическият му проект е договорен като патерица, с която ГЕРБ да кара още един мандат – дори да са неверни, такива слухове доста ще му пречат. Не е ясно също с кого би работил; с „новите лица“ от кастинга едва ли ще стигне далеч. В момента, в който се хване с политика, Слави тутакси ще загуби ореола си на народен трибун и ще трябва да обяснява какво точно мисли да прави с държавата. И Гугъл няма да му е от помощ.

Лично аз все повече вярвам в телевизионния проект. Г-н Трифонов има отличен търговски нюх, залива ни с музика, риалити формати, състезания. Предполагам има и приятели сред бизнеса, които да го финансират. Едва ли ще съм сред зрителите на телевизията му, но ми се струва, че много хора ще ѝ се радват и ѝ желая успех. В крайна сметка най-добре популизмът да си остава в медиите, нали така?

Ивайло Дичев, Дойче Веле