Защо и как отиде каруцата в дерето за не знам кой пореден път...

Огнян Минчев

Сега имаме много време да мислим защо и как отиде каруцата в дерето - за не знам кой пореден път... От нас зависи този път да не допуснем красноречивите шамани на "демократичната общност" да ни омагьосват с обяснения как и защо всички други са виновни, освен самите тях.

Поздравявам г-н Гюров с това, че получи доверието на 750 000 българи - над два пъти повече от това, което максимално получават на избори вечно невинните демократични лидери! Оттук нататък започва един сериозен разговор - този път, надявам се, решителен. Цялата власт в България е в ръцете на промосковската посткомунистическа политическа общност -

чийто гръбнак е петата колона на Кремъл

Имаме много ограничен времеви хоризонт за самоорганизация на проевропейското - проатлантическо гражданство в нов политически проект, който да бъде разумен, прагматичен и отворен за максимално широка подкрепа. Прозорецът на възможности за подобен нов проект ще се затваря бързо с неизбежно нарастващия апетит за монополна власт и контрол от страна на московските "прогресисти". Демократичната гражданска общност има нужда от лидери -

от политическо лидерство с отговорност и ангажимент

към националните стратегически интереси на България, които са драматично застрашени - за първи път в толкова драматична степен след 1989 г.  

Моето поколение допусна непростимата грешка да търпи десетилетия наред политическо лидерство на демократичната общност, ориентирано към самокапсулиране, към сектантско-фрагментирано участие в политическия процес, мотивирано от дребни "лидерски" или котерийни интереси. Активните поколения на България, които вече имат сила и опит - 40 и 50 годишните - трябва да се мобилизират и да излъчат едно следващо поколение политически лидери. Те ще трябва да се справят както с драматичната заплаха за отклоняване на българския път на Изток, така и с необходимостта от освобождаване на българската държава от нейните мафиотско-олигархични зависимости, които днес придобиват още по-голяма сила в условията на новообразуваната монополна власт. 

И най-важното - тези нови лидери ще трябва да убедят критична маса българи в необходимостта от една

договорена национална стратегия за развитие,

без която ние още по-бързо ще се окажем в сивата буферна зона между Европа и евразийската диктатура и хаос. След буферната зона идва нова и всеобхватна евразийска колонизация на България. Опасността е все по-реална и се надявам да не я проспим отново!