Март беше тежък месец за управляващите в България. Това констатира анализ на отминаващия политически месец на института "Иван Хаджийски". Материалът е резултат на дискусия между водещи изследователи от института, като проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Евелина Славкова и Анастас Стефанов.

Тръгнаха масови обвинения срещу ГЕРБ в задкулисие и особено в разбирателство с ДПС, е записано още в анализа. Бедствията със снеговалежите подкопаха в голяма степен рекламната теза за "стабилизираната държава". А казусът "Сърница" провокира коментари, че коалицията с Реформаторския блок (РБ) далеч не е толкова твърда, колкото се обясняваше досега.

Вече имахме много примери за бавните, но последователни опити на Бойко Борисов за отдалечаване на Цветан Цветанов от властта, обобщават от института. Тези примери се умножават дори до признанието на Цветанов, че кандидатурата на Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи не е съгласувана с него. На събранието на актива на ГЕРБ в Пловдив Борисов изрично подчерта, че Цветанов е "човекът след мен" и напомни никой да не го "прескача".

Според институт "Иван Хаджийски" се създава впечатление за динамика на отношенията по върховете на управляващата коалиция. Балансите на Борисов в собствената му партия и в управленската коалиция ще стават все по-сложни. Борисов стабилно се завърна към образа си от първия мандат – с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви.

Оставката на Веселин Вучков представляваше пряк натиск върху премиера Борисов, който той успешно отби. Изборът на Бъчварова е показателен за намерението му лично да поеме контрол върху сектора за сигурност.

Президентът Росен Плевнелиев даде заявка за ключово участие в българската политика. Референдумът е казус с висок залог – при успех отваря пътя към кандидатура за втори мандат, при неуспех – за търсене на отговорност.

Март беше тежък месец и за реформаторите, отбелязват още от институт "Иван Хаджийски". Атакувани са самите основания за възникване и съществуване на РБ: моралния кредит и реформаторския потенциал. Появи се метафора за модела "свой" (вместо модела "кой"). На този фон, като че ли, РБ не демонстрира единна воля. Отделните министри сякаш "тичат" в различни коридори. Наново избиват вътрешни противоречия.

Конгресът на БСП не доведе до пряк сблъсък Михаил Миков - Сергей Станишев. Въпреки съпротивата на голяма част от местните структури повечето от уставните предложения за централизация на партията бяха приети. Утвърден е "ляв курс" със силен проруски акцент. "Брюкселският" дневен ред на левицата, защитаван от Станишев, остава на заден план - поне засега, посочват от "Иван Хаджийски".

АБВ навлезе в тежка криза след историята с новия заем. Ако Първанов е предполагал, че с Борисов ще имат постоянен контакт и съгласуване на политиката "на високо равнище", е сгрешил. Затова и настоява за лидерска среща, която трябва да покаже еднаквия статут на двамата. Ако АБВ в крайна сметка спре да подкрепя Борисов, ще признае провала на идеята за "социален коректив". Ако продължи - все повече ще започне да изглежда в масовото съзнание като "патерица" на Борисов.

Според института планираните от ДПС кандидатури във всичките 265 общини означават разширяване на електоралната география - процес, станал особено видим на парламентарните избори през 2014-а година. ДПС атакува мнозинството и призовава за преформатирането му, но няма интерес от предсрочни парламентарни избори заедно с местните, защото това би създало допълнителни проблеми в структурите му.

Патриотичният фронт (ПФ) сякаш влиза в дрехите на старата "Атака" и предизборно усвоява изоставени политически територии, но радикализацията е главно при НФСБ, а не при ВМРО. По всичко личи, че новопоявяващата се партия на Велизар Енчев ще се позиционира по-скоро в социалната, а не толкова в националната ниша.

Анализът на институт "Иван Хаджийски" очертава политическата картина и извън границите на страната ни.

Последният месец донесе усещане за едновременна активизация на Русия и на САЩ. Международното напрежение доведе до нежелан, но реално увеличен военен риск, въпреки че споразуменията от Минск "замразиха" конфликта. Симптоматично бе окончателното излизане на Русия от Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа от 1990-а година. Тезата за хибридна война все повече се налага като водеща интерпретация на отношенията Русия - Запад.

САЩ търсят мост към Иран, но срещат категоричното несъгласие на Израел, а и на собствената си опозиция. Готови са на диалог с Асад, но предизвикват Турция. Подкрепят логистично операцията в Йемен, но рискът е конфликт да се проточи и разпространи.

Русия пък провежда най-мащабните военни маневри за последните 40 години, отбелязват от института. Договорът за защита на Южна Осетия и преговорите с Киргизия за присъединяване към Евразийския съюз са стъпка към консолидиране на постсъветското пространство. Путин предложи и валутен съюз с Беларус и Казахстан. Ратифицирано бе споразумение за банка на БРИКС. Русия изрази и интерес да се присъедини и към инициираната от Китай и посрещната със скептицизъм от САЩ Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.

Напрежението Запад – Русия провокира съществено разделение в Европейския съюз и допринася за усилваща се турбулентност в глобалния свят. Седем страни – Испания, Италия, Австрия, Гърция, Унгария, Словакия и Кипър, се обявиха против удължаване на досегашните санкции срещу Русия. Две страни се колебаят близо до тях (Малта и Люксембург). Други страни като Великобритания и Полша са готови да допълнят санкциите с нови. Центристка позиция заемат Франция и Германия.

Русия се опитва да елиминира и възможността за общ антируски фронт в Европа. Междувременно Киев се подготвя за решаващо настъпление и предприема действия за централизация на властта, а Ислямска държава демонстрира "дълга ръка", която достига до Тунис и Нигерия, констатира още анализът на института.

Международното напрежение все по-сериозно поляризира и българския политически процес. От едната страна е говоренето за хибридна война и тезата на външния министър Митов, че трябва да се обмисля разширяване на санкциите и че е възможен и "по-лош сценарий", както и позицията на президента Плевнелиев. На другата страна е посещението на вицепремиера Ивайло Калфин в Москва (първа визита на официално българско лице в Русия от началото на мандата), все по-настъпателната линия на БСП и "Атака", които се произнасят против санкциите изобщо.

Премиерът Борисов за пореден път полага усилия да балансира. Той хем твърдо подкрепя курса на Брюксел спрямо Русия, хем е скептично настроен към санкциите, хем договаря с Илхам Алиев заобикалящ Русия газопровод, хем изпраща вицепремиера си в Москва. Мотото му е пряко формулирано: "САЩ и Русия да се разберат, за да паднат санкциите", обобщават от института "Иван Хаджийски".