Новият Закон за потребителския кредит се налага заради европейската потребителска директива, която България е задължена да въведе. Но зад тези резки и необмислени ходове в парламента стои не икономическа логика, а чист политически популизъм
Под прикритието на грижа за потребителите и затягане на контрола върху бързите кредити, държавата е напът да създаде огромен сив сектор и да върне страната към мрачните практики от 90-те години.
Предложените между първо и второ четене промени в Закона за потребителския кредит, вместо да въведат работещи европейски правила, рискуват да унищожат законния бизнес за микрокредитиране и да оставят хиляди граждани в ръцете на нелегални лихвари, работещи „на тефтер“ и със силови методи.
Новият Закон за потребителския кредит се налага заради европейската потребителска директива, която България има задължение да въведе в националното си законодателство до днес, - 20 ноември тази година - срок, който очевидно не е и няма да бъде спазен, разказва експерт в интервю за БГНЕС.
Работата по текстовете е започнала още преди две години, но по думите на експерти нито едно правителство досега не е имало смелостта да доведе процеса докрай, а настоящото просто няма на кого да прехвърли „горещия картоф“. Първоначалният законопроект, внесен от Министерския съвет и Министерството на икономиката, предвиждаше за малките кредити до три минимални работни заплати да важи абсолютен таван на всички разходи по формулата 20% за срок до месец, 30% до три месеца и 100% за по-дълъг период. Между първо и второ четене, обаче, от „Прогресивна България“ внесоха серия от по-рестриктивни предложения - специалният режим да се свие само до две минимални работни заплати и срок до 365 дни, да се ограничат допълнителните такси, лихвата за забава да не надвишава законната, а дистанционното одобрение и превеждане на суми да бъде забранено в часовете между 22:00 и 08:00 часа. Макар предложението на управляващите да беше анонсирано като повторение на досегашния режим с таван на оскъпяването от 52%, експертът предупреждава, че чисто математически и правно то на практика залага таван от 24%, който изобщо няма да работи.
Големият проблем, който политиците отказват да видят, е преминаването от пазарен механизъм към изкуствена регулация без реална икономическа оценка. Досегашният измерител - годишният процент на разходите (ГПР) - не е класически процент, а сложна лихва. При кредит от 100 евро за срок от един месец, ако се прилага само ГПР от 52%, клиентът би трябвало да върне едва 102,50 - 104 евро. В същото време лицензираните от БНБ финансови институции са натоварени с огромен обем от законови задължения и оперативни разходи. Само задължителните справки за оценка на кредитоспособността в три-четири държавни регистъра генерират около 24 евро разход, а поддържането на клиентски досиета, проверките в ЕСГРАОН, системите по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), съхраняването на данните за шест години и ангажираните служители добавят още десетина единици. Към това се прибавят около и над 30% просрочени или невърнати необезпечени кредити, поддръжката на офиси, огромните инвестиции във финтех софтуери, маркетингът и цената на привлечения високорисков капитал.
„Математиката е такава - не по-малко от 95 единици ви отиват на 100 единици като разход за кредитирането“, обяснява експертът.
Когато законът направи микрокредитирането икономически безсмислено, легалните компании, както български, изнесли ноу-хау на няколко континента, така и международни, просто ще спрат да предлагат тези продукти или ще напуснат пазара.
Вакуум обаче не съществува. Мястото на светлия бизнес моментално ще бъде заето от сивия сектор и лихварите, които и в момента оперират в десетки и стотици малки „гаражчета“. Те нямат около 70% от разходите на законните дружества, защото работят с трима души на гише, не плащат данъци и осигуровки и отпускат пари на един тефтер. Още по-тревожен е начинът, по който събират вземанията си.
„Те работят със собствени пари, защото нямат просрочия - като имат просрочия, следват едни други физически мерки“, предупреждава експертът, визирайки директното връщане към саморазправите от мутренските години на 90-те. По думите му, премахвайки законния бизнес, държавата сама унищожава единствения си реален съюзник в борбата срещу нелегалното лихварство, а най-големият риск за гражданите е да бъдат лишени от възможността да ползват финансови услуги законно.
Цената на това законодателно решение ще бъде платена и пряко от държавния бюджет.
В сектора на небанковото кредитиране са пряко заети не по-малко от 15 000 души. При консервативни разчети за средна заплата от 1000 евро, преките загуби за хазната от несъбрани данъци и осигуровки биха били поне 3 милиона евро на месец, а при по-реалистичната средна заплата от 1500 евро сумата достига 4,5 милиона евро месечно. „Това е горе-долу, кажи-речи, една детска болница на година“, подчертава специалистът и допълва, че тези средства ще бъдат загубени безвъзвратно, тъй като сивата алтернатива не внася нищо в бюджета.
Зад тези резки и необмислени ходове в парламента стои не икономическа логика, а чист политически популизъм.
Според експерти депутатите, които иначе имат достатъчно опит и капацитет да разберат последиците, са влезли в наддаване кой ще предложи по-строга и по-неизпълнима регулация, за да се хареса на обществото. И разбира се, има и деликатен политически аспект - по време на избори микрокредитирането се използва като инструмент за купуване на гласове, но досега нито едно подобно обвинение не е стигнало до лицензираните от БНБ институции, които просто си вършат бизнеса. „Ако те бъдат заместени от едни други хора, сигурно да - те са много по-удобни като цяло на някои структури“, коментира експертът.
Като пример за разумна държавна политика експертът посочва Великобритания, където през 2015 г. властите са анализирали цели 14 милиона кредита, преди да въведат таван по формулата 20% за месец, 30% за два месеца и максимум 100% общо оскъпяване. Оттогава насам там се правят регулярни оценки на пазара и до 2026 г. законодателството не е променяно, защото всяко изкуствено мърдане нагоре или надолу би убило конкуренцията или би свалило качеството на услугата.
У нас обаче дори в по-балансирания проект на Министерството на икономиката остават сериозни пробойни. От една страна, законът задължава фирмите да правят стриктна оценка на кредитоспособността, но им отказва достъп до регистъра на здравно и социално осигурените лица в НАП, което прави изискването вътрешно противоречиво. От друга страна, се прави опит на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да бъдат дадени безпрецедентни правомощия – директен достъп до офисите и информационните системи на компаниите без съдебно решение. „Дори и на служителите на ДАНС им трябва съдебно решение, за да имат такива правомощия“, възмущава се експертът. Според него подобна безконтролна власт крие огромен риск от злоупотреби и корупция, тъй като дава възможност на един държавен служител да влезе в дадена компания и еднолично да я фалира.
Предстои докладът на парламентарната комисия и решаващото второ четене в пленарната зала.
Надеждата на бранша е, че депутатите все пак ще вникнат в аргументите и анализите, вместо да подхлъзнат пазара към хаос и лихварски произвол, защото балансът и контролът са най-важното условие за оцеляването на всяка нормална социална и икономическа система.
Още от Бизнес
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%
Ивайло Мирчев: Със 7 мерки дефицитът може да бъде приземен под 3%
Като пилот Радев би трябвало да знае, че най-важното е къде и как ще кацнеш, не можеш вечно да кръжиш над проблемите
Икономист: Вероятно ни очаква повишение на лихвите по кредитите
„В България традицията е почти винаги да е на плаваща лихва. Пазарът е такъв, по-уязвими сме, но ако има покачване на лихвите, очаквам то да е плавно.“