Симеон Сакскобургготски призова Светия синод при богослужения свещениците да се молят както досега, а името му да споменават "тихо в сърцата си". 

Това става ясно от писмо, което Сакскобургготски е изпратил до Светия синод, който предизвика острите обществени реакции с решението си от края на април той да бъде споменаван в литургиите на християнските празници като цар на българите.

Решението бе критикувано от общественици и политици. В средата на седмицата пик русенският митрополит Наум заяви, че решението на Синода е имало "само пожелателен характер".

В писмото, което е публикувано на сайта на Българската патриаршия, Сакскобургготски разказва, че през 1943 г. е получил тайнството, наречено царско помазание. Това е станало в дворцовия параклис "Св. ап. Петър и Павел" от членовете на тогавашния Свети синод.

Вижте пълният текст на писмото на Симеон Сакскобургготски:

"Синовно благодаря на Светия Синод на БПЦ за единодушно взетото решение да възстановите стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия, както и за удостояването ми с Ордена „Св. Иоан Рилски Чудотворец".

На Ваше Светейшество и Високопреосвещените Ви събратя е известно, че още от деня на своето рождение, по стечение на историческите обстоятелства, съм неразривно свързан със съдбините на родната ни Църква. На 12 юли 1937 г., Петровден, в дворцовия параклис „Св. Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел", получих светите тайнства - Кръщение и Миропомазание от Светия Синод в пълен състав.

Преди 72 години, в трудни и превратни времена, наследих престола на Българските Царе. Тогава, в дена на Св. Симеон Стълпник, в същия храм, приех от благодатните ръце на приснопаметните митрополити своето второ - Царско Помазание, което, съгласно древната традиция, ме приобщи към Църковния сонм.

През целия си живот съм пазил ревностно завещаната от моя баща Православна вяра, която предадох на моите синове Кардам (1962-2015) и Кирил, кръстени от покойния Левкийски епископ Партений.

Точно преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, положих отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ. Тези клетвени слова потвърдих и през 2001 г., в присъствието на блаженопочившия Ви предшественик Патриарх Максим, пред Народното събрание в другото си качество - на демократично избран министър-председател на утвърдената от Конституцията от 1991 г. Република България.

Всеизвестно е, че в годините на своето изгнание, а по-късно в Родината и до днес, съм полагал и полагам непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да било разделение. Единството и мирът в Българската православна църква всякога са били за мен от първостепенна важност.

Ваше Светейшество,

В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита.

Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата, помолете се тихо в сърцето си!

Синовно Ваш, Симон Втори