Румънците протестират масово, тъй като властите са решили да разхлабят възела около корупцията. Но забележете – защото борбата срещу корупцията в Румъния е достигнала такива огромни мащаби и има толкова осъдени политици, че политическата класа е силно нервно разстроена и не може да спи спокойно, понеже какво е политиката, ако не сравнително легитимен и относително общоприет начин да подобриш значително материалния си статус...

Проф. Николай Слатински коментира във Фейсбук защо румънците са на другия полюс спрямо България.

1. Техният жизнен стандарт върви с евро-стъпки нагоре, а нашият – с ориент-крачки надолу.

Някога, в края на 90-те, ние се стремяхме да убедим Европа, че нямаме нищо общо с тях, да ни се даде на нас самостоятелна европейска интеграционна писта. Говорехме политически срещу Румъния и направо се „гнусяхме“ от нея, обвинявахме я, че ни дърпа назад. Аз тогава, помня, бях написал анализ, че такова наше поведение е контрапродуктивно, защото ни е заявено много категорично, че или и двете държави ще влезем в ЕС и НАТО, или и двете няма да влезем. А за алпинисти, вързани, както пее Висоцки, с едно въже, е много лошо единият да бута с крак другия в бездната, за да изкачи сам върха. Но ето, днес, ние дори не дишаме праха на Румъния, защото тя е толкова напред, че прахът се разсейва след тях, а ние сме още зад завоя.

2. Румъния запази способностите и професионализма на бившите си разузнавателни и контраразузнавателни служби, но унищожи гнилия дух и гадния дъх на Секуритате, а ние направихме точно обратното – унищожихме способностите и професионализма на бившите си разузнавателни и контраразузнавателни служби, а запазихме гнилия дух и гадния дъх на Държавна сигурност. И мрежата, с която ДС и нейните духовни деца и ракови метастази покрива държавата, управлението, икономиката, финансите, образованието, културата, спота, ако щете, задушава обществото, натиква непрекъснато лицето му в калта и помията на така и неразкритите истини за заченатия в грях Преход, облива ни с мизерията на вредния си манталитет, тика напред свои противни персони и ни учи на морал, че даже и обучава прекрасните ни младежи на съвременна национална сигурност!

3. Румъния води безпощадна битка срещу корупцията, а у нас корупцията води безпощадна битка срещу България. В нашата страна корупцията е национален спорт. Ние имаме повече заслужили майстори на спорта Корупция на глава от населението, отколкото всяка друга нормална и дори едва-едва-нормална европейска държава. Всеки е против нея, докато не получи възможност да я упражнява. Девизът на политическата класа е „Ако си òправен, ще се опрàвиш!“. Корупцията става водещият мотив за участие в политиката. Тя реди партийните листи и нарежда обществените поръчки. Стремежът за докопване до нея променя манталитета на политиците до степен те да нямат партийни платформи и програми, а да имат апетити и алчности. Корупцията в България е враг номер едно на демокрацията и разяжда социалната тъкан, нейната мрежа е българската ИДИЛ – да, тя не прави атентати срещу невинни граждани, но тя е перманентен атентат срещу гражданското начало на обществото ни, изпива жизнените ми сили и подрива демократичните му основи. Обикновените хора и представа даже си нямат какви колосални размери е достигнала корупцията у нас. И всичкото това е защото няма абсолютно никаква, дори мини-минимална политическа воля за противодействие на корупцията.

4. Румънското общество е живо, то е първото нещо, което в Румъния стана европейско. Румънците са готови за всяка властова неправда и политическа машинация да излязат с десетки хиляди на площадите. Румънците ценят свободата си. Румънците държат на демокрацията си. Румънците са граждани. Разбира се, че не ги идеализирам, но на фона на заспалото наше общество, те изглеждат като идеал. Те са всичкото това, което ние не сме. Те са общество, а ние рая покорна. Няма такова общество като българското – унило, скапано, влачещо се по корем, послушно, безхаберно към своето настояще и към бъдещето на своите деца. То разсъждава постарому и все повече: Да би мирно седяло, не би чудо видяло; Преклонена главица сабя не я сече; Аз ли ще оправя света; Да правят каквото щат… То има само един вълнуващ го въпрос – дали като го бесят да си носи въжето… Това наше послушание, това наше безразличие, тези наши апатии и аномалии, анемии и аномии имат много тежки последици и тепърва ще се връщат като бумеранзи и ще ни удрят по челата. Защото ние сме страхливи душици и си траем, и си кротуваме не само по големите въпроси, ние сме такива и в малките проблеми, ние сме такива в битието и съзнанието ни, в квартала и в службата си. Търпим да ни мачкат, спотайваме се дано не ни забележат, снишаваме се дано ни се размине – на нас, лично на нас, само на нас, другите – приятели, познати, партньори и колеги – кучета ги яли. Над нас вилнеят навсякъде разни фюрерчета и дученца - скроени на дребно, но надъхани с безнаказаност. Всякакви мини и микро мракобесници, калинки, парашутисти, дилетанти, солдафони, хал хабер си нямащи за това, което им е поверено да го управляват и командорят, ни пият жизнените сокове, минават през труповете ни, вървят по главите ни, рушат всичко, което още работи, държат ни с мъничката си но цяла – над нас! – власт за гушите, репресират ни дисциплинарно, наказват ни само защото дишаме, уволняват ни, понеже не сме им приятни, а ние мълчим, ние се връщаме в робското си състояние, което за оправдание и успокоение на тънките ни съвести приписвахме на соца. Демокрацията ни я дадоха отгоре, а ни я отнемат отдолу – стъпка по стъпка, ден след ден. А ние я жертваме, защото треперим за малкото, което имаме, за хляба, за стажа, за измамната сигурност, че ако сме такива, със сигурност някак ще прескърцаме, ще минем между капките. Каква жестока измама. Най-лесно оскотява в ежедневния живот, в малките неща народец, който не е готов да се надигне като общество и да се пребори за големите неща…

Ето четири дребни различия между България и Румъния, които позволяват да си сглобим пъзела и да си отговорим на въпроса "Защо сме последни в Европа по всички позитивни критерии и показатели, и първи в Европа по всички негативни критерии и показатели". И защо ако беше жив Тодор Колев, щеше да пее:

Как ще ги стигнем румънците? Че и задминем, кога?