Службата категорично отхвърля твърденията, че по тези поводи са били отправяни искания за забрана на акаунти, свързани с какъвто и да е изборен процес
Високата избирателна активност изигра важна роля в напрегнатия вот, който редица наблюдатели виждат като избор между Изтока и Запада, и бъдещата ориентацията на страната
„Това е силен сигнал за привързаността на румънците към европейския проект. Очаквам с нетърпение да работя с Вас за по-добра Европа и по-добра Румъния“, заяви Коща
Избирателната активност достигна 64,7% - безпрецедентна от 1989 година насам
Избирателната активност за президентския балотаж към 19:00 ч. е 59,48%, рекордно висока за последните 20 години
При необичайно висока избирателна активност преминава балотажът за избор на президент. Пред много секции хората се редят на дълги опашки.
Повторните избори се провеждат след изключването на съюзника на Симион - Калин Джорджеску, който спечели гласуването през ноември, но резултатите бяха анулирани от Конституционния съд
Днес северната ни съседка е изправена пред сериозни политически трусове и социална нестабилност. Тя се превръща и в арена на сблъсък между проевропейски идеологии и разрастващ се национализъм под руско влияние.
Няма да е добра новина да имаме крайнодесен тръмпист за румънски президент, но това не означава, че ще спре машината (на ЕС)“, заяви един европейски дипломат
“Ще се борим до последната капка кръв”, “Европа не е далеч”, “Принадлежим на Европа”, “Диаспора, Румъния е и твоя”, гласят част от лозунгите
"Единствената страна, която заплашва регионалната сигурност в Европа, е Руската федерация"
Националистът Симион печели 40,56%, Дан - 20,91%
Центристките кандидати Крин Антонеску и Никушор Дан са в оспорвана битка за второто място, като всеки от тях събира между 21–23% от гласовете
Себастиан Попеску е лидер на партия „Нова Румъния“, който на предишните избори получи съответно 0,33% през 2019 г. и 0,15% на последния вот – макар и символичен той е достатъчен за да поддържа неговото политическо присъствие
И двамата кандидати за високия пост обявяват, че имат обща мисия - възстановяване на конституционния ред и на демокрацията
Страната проведе президентски избори на 24 ноември 2024 г., на които изненадващо победи крайнодесният кандидат Калин Джорджеску, който по време на кампанията получаваше единици проценти в проучванията. Резултатът беше анулиран след разкрития за руска намеса в изборите
Северната ни съседка гласува за президент на фона на политически сблъсъци и напрежение между ЕС и Тръмп, което е от ключово значение за бъдещето на страната и стабилността в Европа
Американските власти заявиха, че Букурещ остава стратегически партньор и може отново да бъде разгледан за включване в програмата, но от съображение за сигурност това може да се случи в бъдеще
Лъч надежда носят бившият национал-либерал Крин Антонеску и кметът на Букурещ Никушор Дан
В тази база се помещават и военновъздушното командване на НАТО, и командването на военновъздушните сили на САЩ за Европа и Африка